Той помоли момичето да се обади за такси. Беше опасно да спираш такси на улицата, особено малките зелени фолксвагени. За невинните наглед „костенурки“ се знаеше, че шофьорите им често работят съвместно с въоръжени престъпници, които ограбват и отвличат пътници. Мнозина се бяха простили с живота си в някое от тях.
Тя изпълни молбата му, Бърн й благодари и излезе да чака на тротоара. Почти веднага чу звука от сирена. Погледна към малкото фоайе. И трите лица бяха обърнати към него. Но израженията им бяха непроницаеми. Нещо нормално в град, пълен със загадки. Никой не знаеше нищо. И никой не проявяваше любопитство.
Нощните сенки в Мексико Сити са нетърпеливи. Те тръгват след теб веднага щом свърнеш от някоя главна улица, придружават те за кратко и след няколко метра те изпреварват. Бърн стоеше, притиснал гръб към каменна стена на няколко крачки от мястото, където го беше оставило таксито.
Намираше се в квартал, граничещ с Рома, недалеч от Кондеса факт, който според него правеше избора на Сузана доста рискован. На отсрещната страна на улицата и малко по-надолу, на ъгъла под старо палисандрово дърво, чиито клони разчупваха светлината, падаща върху тротоара от близката улична лампа, се намираше клуб „Синя целувка“. Входът му бе на самия ъгъл и откъм пъстрите сенки пред отворените му врати в мрака долитаха лениви ритми.
Да влезе ли? Това ли имаше предвид Сузана? Нямаше представа. Думите й бяха увиснали във въздуха, лаконични и без контекст. „Иди там“. Нищо повече.
Струваше му се неразумно да напуска сянката. Боже господи! Да си покаже лицето, където и да е беше лудост. Изведнъж усети, че краката му треперят. Беше казала: „Още не го знаеш, но можеш да ми имаш доверие. Колкото по-бързо приемеш този факт, толкова по-добре“.
Той излезе от сянката и пресече улицата.
Влезе в клуба и очите му започнаха да свикват със сумрака. „Синя целувка“ не бе сред първокласните клубове. Не бе място, където се събират младежи, предпочитащи модните клубове в Кондеса и Поланко. Тук нямаше мобилни телефони, слънчеви очила и оглушителна електронна музика.
Макар обстановката смътно да напомняше стила ар деко от края на двайсетте години, посетителите бяха смесица от хора на средна възраст и по-млади. В синкавия полумрак танцуващите се притискаха плътно, излъчвайки осезаема сексуална меланхолия, докато се плъзгаха по дансинга под мелодичните звуци на изящния кубински danzón — приятна романтична музика, изпълнявана на чело, две цигулки, стар роял и флейта.
— А, Джуд!
Мъркащият женски глас го изненада. Обърна се, за да види жената, която танцуваше наблизо с партньора си. Бе на неговата възраст, с гърди почти изскочили от деколтето под натиска на плътната прегръдка. Тя обърна глава, за да го погледне с усмивка, разкриваща оцветените й от синята светлина зъби. Мургавият й партньор кимна мълчаливо и сериозно за поздрав, после двамата се отдалечиха.
Вървеше между масите край дансинга, без да знае къде отива.
— Джуууд! — извика мъж на средна възраст от малка масичка и вирна брадичка. От носа му струеше цигарен дим. Жената, отпуснала тяло върху неговото, също му се усмихна.
Господи. По-късно си мислеше, че е разговарял с тях, че им се е усмихвал, че се е държал така, сякаш тук наистина се чувства като у дома си.
Някой изшътка на фона на музиката. Той се обърна и видя жена, която му се усмихваше от отдалечена маса. Друг мъж кимна за поздрав.
Истински сюрреализъм. Обвит в мъгливите сапфирени отблясъци, сред провлачената музика и танцьорите, които сякаш принадлежаха на друга епоха, Бърн започна да чувства странна дистанцираност от паническото си бягство. Кичозният самба клуб, изстрелите от пистолета, бликналата кръв и вътрешности — всичко това избледня, като че никога не е било друго, освен спомен, погълнат и дори заличен от тази сцена, сякаш възкръснала от стар филм.
Необяснимо защо клуб „Синя целувка“ започна да му изглежда познат, сякаш се бе завърнал в сигурно убежище при непознати и забравени стари приятели. Имаше чувството, че ги разбира, че знае защо идват тук, търсейки взаимното си присъствие в това меланхолично място с неговата сладникава, сърцераздирателна музика. Инстинктивно проумя защо Джуд е идвал тук да рисува печалните лица на търсещите любов и престорено свенливите усмивки на партньорките им.
Тя нежно хвана ръката му изотзад и когато се обърна, бе толкова близо до него, колкото прегърнатите танцуващи двойки, колкото и когато го бе целунала в първия миг на срещата им. Притегли лицето му към своето, но този път не за да го целуне, а за да му прошепне нещо. Устните му докоснаха шията й, вдлъбнатината на ключицата. Усети мириса на кожата й. И мириса на страха.
Малобройният екип на Кевърн, състоящ се от четирима души, един, от които бе самият той, разбираха от електроника, но за по-важните операции използваха техниците на Мондрагон, всичките бивши офицери от мексиканската армия или от разузнаването. Времето не бе им стигнало да разгърнат видеонаблюдение и се наложи да разчитат само на аудиовръзката.