— Дай ми ключовете — каза му той. Онзи се подчини. — Дай ми и мобилния си телефон. Даде му го. Няма да ти направя нищо. Аз съм от добрите момчета, но ми трябва кола, в случай че загазя.
Кевърн слезе от колата и тръгна към мерцедеса, придържайки се до стените на сградите, за да се предпази от дъжда. Не се получи. Пестеливата архитектура на Мексико Сити не беше щедра откъм стрехи.
Но все пак господ го обичаше. Като видя точно къде се намира мерцедесът, реши, че му е провървяло. Беше в средата на уличката, от другата страна. А от неговата страна покрай бордюра плътно бяха паркирани коли. Щеше да има прикритие чак докато се изравни с мерцедеса. После просто ще трябва да изтича през тясната уличка и ще се озове откъм страната на шофьора.
Може и да рискува и да стреля от прикритие. Обмисли го. Единственият, за когото можеше да бъде сигурен, бе шофьорът. Незнайно защо Висенте винаги сядаше зад него. Сузана ще бъде от другата му страна. Висенте не носеше оръжие, но на облегалката пред него имаше пистолет. И най-важния въпрос: дали Кито е на предната седалка, или е излязъл да помогне на момчетата?
Кевърн реши, че стрелбата от разстояние е прекалено рискована. Ако не улучи шофьора и ако Кито е вътре, това означава, че срещу него ще стрелят трима души. Ако се приближи и стреля бързо от упор през прозореца на шофьора, има голяма вероятност да улучи и Кито, ако е там. Няма да е добре да стреля по Мондрагон, тъй като може, без да иска, да улучи и Сузана.
Мамка му. Стига е умувал. Стомахът му внезапно се разбунтува. Не повърна, само изплю тъмна жлъчка, която изгаряше гърлото му. Потеше се обилно.
Той избърса устата си с ръкава на сакото, приведе се и хукна през дъжда, придържайки се край паркираните до бордюра коли, докато се изравни с мерцедеса. Там го очакваше ново доказателство, че господ го обича. По улицата, откъм лявата му страна, се зададоха две коли. Не една, а цели две, които бавно се приближаваха, разплисквайки водата. Красота.
Мокър до кости, той изчака първата кола да се изравни с него и тогава тръгна да пресича. Когато и втората кола отмина, бе на две крачки от прозореца на шофьора. Протегна ръка и дръпна спусъка два пъти. Видя бликналата кръв в същия момент, в който отвори задната врата, готов да тикне дулото на пистолета в гърдите на Мондрагон.
— Лекс! О, господи! Лекс! Господи! Господи!
Кевърн се намъкна до Сузана и затръшна вратата.
— Къде, по дяволите, са те? — попита я той, търсейки нож из джобовете си. Разряза тиксото около китките и глезените й.
— При Байда.
— Колко са?
— Двама. Кито. Мондрагон.
— Значи общо четирима.
— Да, да. Убиха единия в аптеката, после и другия, когато нахлуха в апартамента. Убиха и жената с Байда. Бърн е прострелян в крака, Байда също.
— И после Мондрагон и Кито са отишли там?
— Да, да, там са.
— Така значи.
— Да, но ще убият Байда. Той наистина ли иска да сътрудничи? Вярно ли е това, което каза Бърн?
— Вярно е — отговори Кевърн и кимна.
— Невероятно. Невероятно. Значи трябва да побързаме. Трябва да го спрем… Къде са… другите?
— Мъртви. Истински късмет е, че съм тук. Дяволски късмет.
Сузана го погледна, не вярвайки на ушите си.
— Значи… те мислят, че и ти си мъртъв.
— Да.
— Добре, добре, добре — каза тя.
Беше мушнала пръстите на едната си ръка в гъстата си коса и мислеше напрегнато.
Кевърн взе пистолета на Мондрагон от облегалката на шофьорската седалка, после се пресегна, стенейки от болка, и измъкна пистолета на шофьора от кобура на кръста му.
— Кой от двата искаш?
Тя взе големия Зиг Зауер на шофьора, защото пълнителят му побираше тринайсет патрона.
— Добре, нека помислим — каза Кевърн, чувствайки, че отново му се завива свят. Сигурно бе засегнат и някой от вътрешните му органи. Беше му студено, макар че се потеше, но това не си личеше, защото беше мокър от дъжда.
— Добре ли си? — попита Сузана, която беше проверила оръжието си и го гледаше загрижело.
— Да… Беше истински ад. Просто съм малко пораздрусан. Слушай, трябва да си отваряме очите. Щом са вътре, сигурно са оставили някой да наблюдава…
— Да тръгваме — каза тя. — Рано или късно ще проверят какво става тук и ако ни пипнат, с нас е свършено.
— Да. Слушай, ей там има едно такси. На една пресечка оттук. — Той посочи с пистолета. — Просто да знаеш…
Отвориха вратите и излязоха под дъжда.
Мондрагон остана мълчалив няколко секунди, вперил изцъкления си поглед в жената. Бърн погледна Байда, чиито очи бяха приковани в Мондрагон. Чу дишането му. Знаеше, че Байда е прострелян в рамото. Нямаше представа колко сериозна е раната, но парчето от чаршафа, с което я бяха превързали, беше напоено с кръв.
Мондрагон се изправи и излезе от стаята през вратата срещу спалнята. Бърн чу отварянето на чекмеджета, дрънченето на предмети. Беше в кухнята. Като се върна, носеше касапски нож и друг по-малък, за белене на плодове. Седна на стола и сложи ножовете на пода между обувките си.