Сузана излезе на двора и тръгна към една от струите дъждовна вода, стичаща се от улуците върху плочите. Остави кофите, изрита обувките си и придърпа края на роклята си чак до кръста, разголвайки колкото се може повече краката си. После взе едната кофа и преструвайки се, че я намества под струята, се наведе с гръб към пазача, давайки му възможност добре да огледа задника й през подгизналите бикини.
Когато Кевърн надзърна иззад ъгъла, забеляза, че пазачът е променил позата си. Беше се изправил, насочил цялото си внимание към нещо на двора. Кевърн заобиколи, благодарен на трополящия дъжд, който поглъщаше тихите шумове, предвещаващи опасност.
Наложи се да пререже два пъти гърлото на пазача, за да свърши работата. Подържа го, докато изгуби съзнание, после го отпусна на земята и погледна към Сузана, която се бе върнала под колоните на прохода и го наблюдаваше. Кевърн й посочи с глава към страната на двора откъм площада.
Преди да се качат по стълбите, те обсъдиха вероятностите. След като избраха най-правдоподобните, Кевърн й подаде пистолета със заглушител, който бе взел от пазача. Тя имаше опит най-вече с такова оръжие, а точността щеше да бъде решаваща.
С изненада откриха, че Кито и другият пазач не са пред вратата на апартамента. Отпред имаше малка зимна градина с палми и няколко градински мебели. От вътрешния двор до мястото, където Кито и пазачът убиваха времето, имаше около петнайсетина метра. Площадката на стълбището за втория етаж бе на още толкова разстояние от тях.
Последва ново кратко съвещание, проведено шепнешком. След това Кевърн се върна обратно до противоположния край на вътрешния двор, където имаше същото стълбище. Събу обувките си и се заизкачва колкото може по-бързо. Целта му бе да стигне до втория етаж, да заобиколи и да се озове на метър-два от Кито и другия пазач.
Но тогава му прилоша. Гаденето се върна внезапно като неочакван ритник в стомаха. Дори не му остана време да се наведе, преди да започне да повръща — пристъп след пристъп, изхвърлящи парливата течност от устата му. Краката му омекнаха. После видя повърнатата зърнеста черна каша и разбра, че никога няма да стигне догоре… Сякаш потъваше в топла течност, която бързо изстиваше. Погледна към другия край на двора, но не видя Сузана… Не можеше и да извика. Стълбите започнаха да се свиват и разтягат като хармоника. Не беше за вярване. Мамка му…
Сузана чакаше и броеше секундите. На втората минута запълзя нагоре по стълбите, докато главата й се изравни с пода на площадката. Търсеше да види краката на Кевърн през парапета от ковано желязо, който я скриваше. Нищо. Трябваше вече да е там, на една ръка разстояние.
Тя бавно и внимателно плъзна още един поглед по площадката. Кевърн го нямаше. Внезапно я обзе лошо предчувствие. Спомни си как се потеше, как му се гадеше и как се присвиваше.
Господи. Първият й порив бе да се върне и да го потърси, но се спря. Беше рисковано, можеше да пропилее, макар и малката възможност, която имаше. Кевърн като по чудо бе спасил от пълен провал безнадеждната ситуация, бе направил каквото можеше. Сега беше неин ред.
Тя се обърна бавно към мъжете, вдигна пистолета с удължена от заглушителя цев и го опря на пода, прицелвайки се в тях. Щеше да свали другия пазач. Кито бе по-важен от него. Кито щеше да й бъде нужен.
Намести се на стъпалото, хвана пистолета с две ръце и подпря дулото на пода.
Съсредоточи се да успокои дишането си.
Натисна спусъка.
Да видиш как главата на човека, с когото разговаряш, се пръска и те изпоцапва целия с кръв и късчета мозък предизвиква описване, което дори закоравелият убиец не е в състояние веднага да преодолее. Няколкото секунди объркване осигуряват на стрелеца нужното време, дори ако трябва да изкачи със скок няколко стъпала.
Сузана се озова на шест метра от Кито, приклекнала в позиция за стрелба, преди той да е успял дори да извади пистолета си. Той вдигна ръце. Точността й вече бе проверена.
Тя насочи дългата цев към него.
Кито не вярваше на очите си, но реши да бъде благоразумен и предпазлив. Тази жена знаеше да държи оръжие, а той не искаше да умира. Да печели време, независимо какво може да ти донесе то, е първата мисъл на всеки човек, изправил се пред перспективата за предстояща смърт.
Той внимателно остави пистолета на пода и го ритна на безопасно разстояние от себе си, без да чака Сузана да му каже.
— Какво става там вътре? — попита тя.
Реши да не се прави на умник. Мигновено оцени какво е струвало на Сузана да се появи тук и изпита дълбоко уважение към тази жена, успяла да се измъкне от колата, където преди малко я беше оставил с вързани ръце и крака. По негови изчисления бяха останали само двамата с Мондрагон. Другите му хора бяха твърде далеч, а и не бяха толкова опитни.
— Байда и Бърн са с вързани ръце — отговори той.
— Къде са?
— Като влезеш през вратата, на пода пред себе си ще видиш трупа на жената. В другия край на стаята, отляво, с Бърн, завързан за фотьойла. Байда е на друг фотьойл вдясно.
— А Висенте?
— Не знам. — Кито преглътна. — Но не е въоръжен.
— Какво правят?
Кито преглътна отново.