— Ако тук стане убийство — каза Том, като обгърна със студен поглед вцепенените от смайване девойки и техния посетител, само тоя лъжец ше бъде виновен. Но няма защо да се страхувате от човек, който толкова отдавна броди по моретата и се е счепквал с толкова много чудовища — и в човешки и в рибешки образ, че не може д не знае как да се отнася с беззащитни жени. Всеки, който ме познава ще каже, че Томас Кофин никога не си е служил с неприлични думи и не се е държал недостойно пред същество от един и същи пол.
— Кофин! — възкликна Кетрин, пристъпвайки по-смело от ъгъла, където се бе свила от страх с приятелките си.
— Да, Кофин — потвърди старият моряк и мрачните черти на лицето му постепенно се просветлиха, като гледаше лъчезарното й лице. Това е зловеща дума, но същевременно име, което се носи надлъж и нашир из плитчините, островите и носовете. Баща ми се е казвал Кофин, а майка ми — Джой76. А, тия два рода могат да се похвалят с по-голям улов от всички други на нашия остров, макар Че Уъртовци, Гарнъровци и Суейновци умеят да хвърлят харпуна по-точно от всеки друг откъм наветрената страна на Атлантика.
Кетрин изслуша тази възхвала за нантъкетските китоловци с явно задоволство, след което повтори бавно:
— Кофин! Значи, вие сте Дългия Том?
— Да, да, Дългия Том, ала не се срамувам от това име — отговори кормчията и неусмиримият гняв, който помрачаваше суровото му лице, се изля в тих смях, като гледаше възбудената Кетрин. Бог да благослови усмихнатото ви лице и лъчезарните ви черни очи, млада лейди! Значи, сте чували за Дългия Том? Сигурно са ви разправяли как убива китове? Ех, стар съм вече и мъчноподвижен, млада лейди, но когато бях деветнайсетгодишен, все аз водех танците, а дамата ми, кажи-речи, не падаше по красота по-долу от вас, пък и имах в свой актив три убити кита.
— Том — каза Кетрин, пристъпяйки бързо към стария моряк, и бузите й запламтяха от вълнение, чувала съм, че сте опитен моряк, отличен кормчия и мога да добавя, верен другар и приятел на мистър Ричард Барнстейбъл … Може би носите някакво поръчение или писмо от тоя джентълмен?
Като чу името на командира си, Кофин изведнъж си спомни всичко и гневът му избухна с нова сила. Пронизвайки с очи свития от страх Дилън, той му заговори с грубия, хрипкав глас, присъщ на хора, които в борба със стихиите сякаш са усвоили тяхната суровост:
— Отговори, лъжецо! Какво е докарало стария Том Кофин в тия плитчини и теснини? Писмо ли? Как не! Но заклевам се в бога, който направлява ветровете и показва на заблудения моряк пътя из водните простори, че тази нощ ти, негоднико, ще спиш на палубата на „Ариел“! И ако рече господ хубавата ни шхуна да потъне като негодна черупка там, където е закотвена, ти ще отидеш на дъното с нея! И ще спиш там, докато не ни извикат да дадем сметка за делата си, след като извършим най-дългото си плаване — до оня свят.
Разпалеността, с която старият моряк произнасяше речта си, величествената му осанка, силата и искреното възмущение, излъчвани от пронизителните му очи, и думите му, които бяха вцепенили Дилън, разтреперан като прострелян елен, няколко минути държаха жените в нямо изумление. През това време Том се приближи до уплашената си жертва и върза ръцете й зад гърба. След това с друго по-здраво въже я привърза за широкия брезентов пояс, с който беше постоянно препасан, като по този начин освободи ръцете си, за да може да си служи с оръжието, без да изпуска пленника.
— Уверена съм — каза Сесилия, която се съвзе първа, че мистър Барнстейбъл не ви е поръчвал да се отнасяте тъй грубо с родственика на моя чичо полковник Хауард, и то в собствения му дом! Мис Плаудън, вашият приятел, изглежда, се е поувлякъл, ако този човек наистина действува по негово нареждане!
— Моят приятел, братовчедке Хауард — отвърна Кетрин, никога не би наредил на своя кормчия или на който и да било ДРУГ да извърши нещо недостойно. Кажи, добри моряко, защо се отнасяш тъй нечовешки с почтения мистър Дилън, роднина на полковник Хауард и гост на манастира „Света Рут“?
— Но, Кетрин…
— Бъди търпелива, остави човека да се изкаже. Той може да изясни всичко.
Разбрал, че очакват обяснения от него, кормчията се залови за това с енергия, съответствуваща на темата и на собствените му чувства. С няколко думи, леко замъглени от своеобразното му произношение, той разказа на слушателите си за доверието, с което Барнстейбъл се бе отнесъл към Дилън, и за предателството на последния. Девойките го слушаха и учудването им растеше. Най-после Сесилия, без дори да го изчака да довърши, възкликна:
— И значи, полковник Хауард … нима полковник Хауард се е съгласил с тоя коварен план?
— Да, и двамата имат пръст в тая работа — отвърна Том, но на единия не му провървя.
— Дори Бъроуклиф, колкото жесток и груб да изглежда, не би се опозорил по тоя начин, вметна мис Хауард.
— Ами мистър Барнстейбъл? — едва успя най-после да промълви Кетрин, превъзмогвайки чувствата си. Вие май казахте, че били изпратени войници по дирите му?
