След тези дружелюбни пожелания кормчията излезе, оставяйки Бъроуклиф сам в осветената му стая, макар и в не съвсем удобна и завидна поза. Капитанът чу как се завъртя езичето на ключалката и как щракна ключът, когато кормчията го извади. Предпазни мерки, които ясно показваха, че победителят е сметнал за благоразумно да запази в тайна бягството си, като поне за известно време попречи на победения да излезе оттук.
Когато в нощната тъма
мъстта замахне със ръка,
със страх, уплашени очи вторачваш
и скован мълчиш.
Когато излезе от стаята на Бъроуклиф, Том Кофин очевидно нямаше никакъв определен план за действие освен непоклатима решителност да се добере колкото се може по-скоро до „Ариел“ и да сподели участта му — без оглед дали шхуната ще продължи пътя си, или ще бъде потопена. Но при сегашното положение за честния моряк беше много по-лесно да вземе това решение, отколкото да го изпълни. Много по-просто би било да измъкне кораб от опасните плитчини на Дяволската хватка, отколкото да се оправи в лабиринта от коридори, галерии и стаи, в който се бе залутал. Той си спомни и си рече тихичко, че „от главния проток бе влязъл в по-тесен, но дали бе обърнал кормилото надясно или наляво“ — това важно обстоятелство съвсем бе изхвръкнало от главата му. Том се намираше в оная част на сградата, която полковник Хауард наричаше „килиите“ и където, за щастие на моряка, едва ли щеше да срещне враг, тъй като стаята, заемана от Бъроуклиф, единствена в това крило не беше предоставена на дамите. Полковник Хауард бе принуден да наруши светостта на това място, преценявайки, че трябва да настани в съседство с поверениците си или Грифит и Менюъл, или офицера-вербовчик, в противен случай щеше да постави арестантите в условия, които старецът смяташе недостойни за собствената и семейната си чест. Неотдавнашното преместване на Бъроуклиф в това помещение беше от полза за Том в две отношения: намаляваше шансовете за скорошно освобождаване на непокорния му пленник и опасността за живота на самия моряк. Той обаче не подозираше първото си преимущество, а за второто и не мислеше, понеже никак не се боеше от опасности.
Движейки се по необходимост все покрай стената, скоро кормчията се измъкна от тъмния и тесен коридор и влезе в главната галерия, свързана с долните помещения на това крило и с основната част на зданието. Вниманието му тутакси бе привлечено от една отворена врата в дъното на тази галерия, откъдето идеше силна светлина. Едва направи няколко крачки и старият моряк разбра, че се е озовал пред същата стая, която бе възбудила толкова любопитството му, и че точно през тоя коридор бе влязъл в манастира. Всеки друг в стремежа си час по-скоро да се скрие, би се върнал обратно, но шумът на буйната веселба откъм тази приятна стая, сред който кормчията ясно долови името Грифит, накара Том да се приближи, за да разучи по-добре обстановката. Читателят вече се е сетил, че когато застана боязливо в сянката, старият моряк се намираше отново пред прага, който бе прекрачил неотдавна, когато сержантът го поведе към стаята на Бъроуклиф. Мястото на тоя джентълмен тук сега беше заето от Дилън, а полковник Хауард се бе разположил пак на обичайното си кресло в началото на масата. Самият той вдигаше най-голяма врява, явно развеселен от родственика си, който разказваше подробно как успял да примами своя неподозиращ враг.
— Много изтънчена хитрост! — възкликна старецът точно, когато Том се скри в засада. Благородна и гениална хитрост, която би измамила и самия Цезар! А, тоя Цезар положително е бил голям хитрец. Но ти, Кит, и него би надхитрил. Обзалагам се, че ако защищаваше Квебек вместо Монкалм, щеше да отвориш бая работа на Уулф! Ах, момко, колко си ни нужен в колониите със съдийска тога! Хора като тебе, Кристофър, са крайно необходими там, за да бранят правата на негово величество.
— Откровено казано, уважаеми сър, в стремежа си да ме ласкаете вие ми приписвате качества, каквито не притежавам — каза Дилън, свеждайки очи с прекомерна скромност, макар че може би съзнаваше собствената си низост. Моята малка хитрост е оправдана от обстоятелствата …
— Да! В това именно е прелестта на твоята маневра! — прекъсна го полковникът, притегляйки бутилката към себе си с непринуден, добродушен вид на човек, който никога не е бил двуличник. Ти не си си послужил нито с лъжа, нито с плитка измама, както би постъпил подлец или негодник, а си приложил спрямо неприятеля една тънка военна … ъ-ъ … класическа хитрост. Да, класическа хитрост, това е най-точното определение! Хитрост, достойна за Помпей или за Марк Антоний, или … или … Ти по-добре от мен знаеш имената на тия древни хора, Кит. Посочи ми най-умния човек, живял в Гърция или в Рим и ще ти кажа, че е дръвник в сравнение с теб. Това беше същинска спартанска хитрост — и проста, и почтена.
