— Другарят по кубрик е за предпочитане пред другаря по плаване, другарят по плаване — пред непознат, непознатият — пред куче, ала кучето е за предпочитане пред войник!
Като каза това, Том изведнъж изпъна жилестата си ръка и пръстите му се разтвориха, а когато Бъроуклиф се съвзе, намери се проснат в един далечен ъгъл на стаята сред купчина столове, маси и дрехи. В усилията си да се изправи, за да се избави от това унизително положение, между предметите, които бе прекатурил при падането, капитанът напипа дръжката на сабята си.
— Чакай, негоднико! — извика той, като извадилъскавото оръжие от ножницата и скочи на крака. Изглежда, че ще трябва да те науча как да се държиш с по-висшестоящи от теб!
Кормчията грабна подпрения до стената харпун и приближи назъбения му наконечник на една педя от гърдите на своя враг с такова изражение на лицето, с което искаше да каже, че е опасно да се приближават повече до него. Капитанът обаче никак не се уплаши, а напротив — разярен от нанесената му обида, се хвърли върху противника си, като се стараеше да избегне острието на необикновеното му оръжие. Но кормчията замахна с харпуна, който описа малък кръг и Бъроуклиф, внезапно обезоръжен, се оказа напълно във властта на своя враг. Ала едновременно с тази победа кръвожадните намерения на Том се изпариха. Той сложи настрана оръжието си, пристъпи към противника си и го сграбчи с ръка. Втората схватка, убедила капитана, че не може да устои на силата на човек, който си играе с него като с дете, реши окончателно въпроса.
Докато Бъроуклиф стоеше безпомощен в лапите на своя враг, кормчията бръкна в джобовете си, които изглеждаха натъпкани като склад на боцман, извади оттам цял куп всевъзможни въжета и въженца и се залови да връзва ръцете на победения воин за краката на собствения му креват със сръчност, на каквато е способен само моряк, хладнокръвен, както в началото на враждебните действия, и мълчалив, както винаги. Когато свърши тази работа, Том се поспря и заоглежда стаята, сякаш търсеше нещо. Погледът му падна на оголената сабя и като я взе, приближи се полека до пленника, който от страх не забелязваше, че кормчията бе отделил дръжката от острието и я бе увил с въже.
— За бога — извика Бъроукилф, не ме убивайте тъй жестоко!
В същия миг, когато произнесе тези думи, сребърната дръжка потъна в устата му, завързана с въжето, което се уви няколко пъти около шията му, и капитанът се озова в същото положение, на което често подлагаше войниците си, когато проявяваха непокорство, и което беше известно като „затъкване на устата“. След това кормчията, изглежда, реши да се възползува от всичките си права на победител, защото, като взе свещта в ръка, почна да рови из личното имущество на капитана, предоставено на произвола му, изучавайки внимателно естеството и качеството на всяка вещ. Различните предмети, спадащи към екипировката на пехотен офицер, бяха огледани и захвърлени настрана с най-голямо презрение, а по-простите дрехи изоставени като неподходящи за ръста на победителя. Скоро обаче му попаднаха два предмета от метал, твърде известен на тоя свят. Но, Том изглеждаше смутен, тъй като очевидно не знаеше за какво служеха. Той няколко пъти допира полукръглите скоби на тези странни уреди ту до ръцете си, ту до китките си, даже до носа, после със съсредоточеност и любопитство, както дивак оглежда часовник, повъртя и разучи колелцата от другия край, докато най-после в главата на честния моряк проблесна мисълта, че те са част от безполезното снаряжение на военния, и ги захвърли като ненужни. Бъроуклиф, който следеше всяко движение на своя победител с добродушие, способно да възстанови мира помежду им, ако можеше да изкаже половината от това, което чувствуваше, се зарадва много, като видя, че Том не пожела да си присвои любимите му шпори, и едва не се задуши от смях, който с големи усилия се мъчеше да подтисне. Най-после кормчията намери чифт великолепни пистолети — оръжие, с което, изглежда, беше добре запознат. Те бяха пълни и това навярно подсети Том, че трябва да си върви, тъй като му напомни за опасността, която застрашаваше „Ариел“ и неговия командир. Той затъкна пистолетите на брезентовия си пояс, грабна харпуна и се приближи до леглото, на което Бъроуклиф бе поставен в седнало положение.
— Слушай, приятелю — каза кормчията, да ти прости господ, както ти прощавам аз, загдето си решил да правиш войник от моряк, който плава още от пелени и иска да хвърли топа на море и да бъде погребан в солена вода! Не ти мисля злото, приятелю, ала ще трябва да постоиш със затъкната уста, докато дойде някой от другарите ти, и дано това да стане колкото се може по-скоро, след като изляза в открито море.
