— Има ли кучето нюх и може ли да намери прясна следа? — възкликна капитанът. Мислите ли, signor pilota63, че генерал ще постави силите си в засада на такова място, та после сам да не може да ги намери? Кълна се в бога, че много добре зная къде преди половин час моите юнаци легнаха да хъркат на раниците си, но съм готов да се откажа от майорски чин във Вашингтоновата армия, ако само с една моя дума не довтасат всички тук, напълно готови за атака! Не зная какво мислите за тях, господа, но двайсет такива вагабонти са отрадна гледка за мен. Ние можем като нищо да на-бучим тоя капитан Бъроуклиф и наемниците му на щиковете си, както сам дяволът би ги набучил.
— Стига, стига, Менюъл! — прекъсна го Грифит малко раздразнено. Вие все забравяте за нашето положение и за възложената ни задача. Можете ли да доведете незабелязано хората си тук, преди Да се съмне?
— За това ми трябва само половин час.
— Тогава да тръгваме. Аз ще избера мястото за тайната ни среща — рече Грифит. А в това време мистър Грей ще разучи положението.
Лоцманът даде знак на другарите си да тръгват и тримата закрачиха предпазливо в мрака да намерят желаното убежище. След кратко търсене се натъкнаха на част от разрушените стени, които обхващаха голямо пространство. Тук-там към небето се издигаха черни назъбени грамади, които със сянката си засилваха тайнствения горски мрак.
— Точно това ни трябна — каза Грифит, когато повървяха малко покрай срутената стена. Елате тук с хората си, и аз ще ви посрещна и ще ви заведа на някое по-скрито място, което ще се постарая да подиря във ваше отсъствие.
— Но тука е същински рай в сравнение с палубата на „Ариел“! — възкликна Менюъл. Не се съмнявам, че в тая горичка ще може да се избере и хубава площадка за строево обучение — вече половин година мечтая за това!
— Какво ти обучение! — кипна Грифит. Сега не е време за безполезни прегледи. По-добре да се скрием, за да не ни открият и пленят, докато потрябваме за решителната схватка.
Менюъл се върна полека към края на гората и като се обърна внезапно, попита:
— Да оставим ли на някое открито място застава начело с ефрейтор или да разположим верига от постове пред нашите укрепления?
— Ние нямаме укрепления и не ни трябват постове — отвърна раздразнено командирът. Нашето спасение е единственото в предпазливостта. Водете хората си под прикритието на дърветата и нека тези ярки звезди ви служат за ориентир. Движете се към северния край на гората …
— Достатъчно, мистър Грифит — прекъсна го Менюъл. Войскова колона не се води като кораб, по компас и ориентировъчни данни. Имайте ми доверие, сър, отрядът ми ще се движи с нужната предпазливост, но така, както подобава на войници.
И капитанът на морската пехота мигновено изчезна, с което попречи на Грифит да отговори или да му възрази. Стъпките му се чуваха още известно време, докато се промъкваше бавно през гъсталака. В това време лоцманът стоеше облегнат до ъгъла на развалините в пълно мълчание. Но, когато стъпките на Менюъл съвсем заглъхнаха, той излезе изпод гъстата сянка на стената и се приближи до младия си спътник.
— Ние му дължим избавлението си — рече той. Дано не развали работата със своето лекомислие.
— Той, както казва Барнстейбъл, е човек „правоъгълен“ — отвърна Грифит, има си свое разбиране за военната служба, но при опасност е добър другар. Ако успеем да го излекуваме от тази глупава парадност, която може да ни вкара в беля, ще имаме в негово лице човек, който при нужда ще се държи като истински войник, сър.
— И нищо повече не искам, само че до последния момент той и войниците му трябва да мълчат като риби. Защото ако ни открият, с нашите двайсетина щика и няколко пики ще бъдем безпомощни пред силите, които врагът ще хвърли, за да ни смаже.
— Вашата забележка е съвсем правилна — отговори Грифит. Тези момци могат да спят непробудно по цели седмици при бурно море, ала миризмата на сушата ги пробужда и се боя, че трудно ще можем да ги удържим през деня.
— А трябва да ги удържим, сър, и в случай че думите не помогнат да прибегнем до сила! — каза мрачно лоцманът. Ако имахме работа само с новобранците на това пияно офицерче, лесно щяхме да ги хвърлим в морето, но когато бях под арест, подразбрах, че на разсъмване тук се очаква кавалерия. Там има един, казва се Дилън. Той най-много ни има зъб.
— Мерзавец! — изръмжа Грифит. Но, май и вие, сър, имате познати между обитателите на манастира „Света Рут“?
— Човек, който се е заловил с рисковано начинание, трябва да използува всяка възможност, за да разучи положението — отговори лоцманът уклончиво. Ако сведенията, които ми дадоха, се окажат верни, боя се, че няма да можем да изпълним нашия план.
— Тогава да използуваме тъмнината, за да се върнем на шхуната. Водите край бреговете на Англия гъмжат от неприятелски кръстос-вачи и от четирите краища на света към тоя остров плават търговски кораби с богат товар. Няма да има нужда да чакаме дълго враг, с когото заслужава да си премерим силите, и лесно можем да прережем снабдителните артерии на англичаните.
