Така в лениво спокойствие и мрачно очакване течеше час след час, докато най-после се съмна и стана опасно да се държат часовои на такова място, където можеше да ги види всеки скитник, който минеше край гората. Менюъл се противопостяваше на всякакви изменения, които биха противоречили на военните правила. Когато спореше с морски офицер, той стигаше в тактическите си доводи до крайност. Този път обаче началникът му се оказа непреклонен и единствената отстъпка, която капитанът успя да изтръгне, беше разрешение да постави един часовой пред входа на избата, но без да излиза извън разрушените стени на сградата. След тази малка промяна в досегашния ред отново прекараха няколко часа в мъчително очакване на времето за действие.
Чуха се пърише изстрели от „Бързи“ и опитното ухо на Грифит тутакси позна, че те не идват от шхуната. А, когато в далечината забумтя честа и ожесточена канонада, Грифит едва успя да сдържи себе си и своите другари в границите на благоразумието, налагано от тяхното положение. Когато обаче заглъхна и последният изстрел, никой не напусна избата. Сега догадките за резултата от боя се замениха с догадки за участниците в него. От време на време някои от войниците вдигаха глава от каменните отломки, използувани за възглавници, на които търсеха тревожна и кратка отмора, и като се ослушваха в стрелбата, пак лягаха да спят, сякаш никак не ги интересуваше изходът на боя, в който нямаха никакво участие. Други, по-любопитни и не толкова сънливи, сипеха щедро остроти по адрес на сражаващите се или се мъчеха да определят по звука развоя на битката.
Когато всичко утихна, Менюъл пак замърмори:
— Само на две мили от нас, изглежда, е паднала голяма веселба, мистър Грифит, каза той. Ако не бяхме се заврели под земята, можехме да участвуваме в нея и да претендираме за дял от славата. А, и сега още не е късно да излезем на скалите, откъдето корабите ще ни виждат и може да заслужим пай от плячката.
— Един кралски тендер не е кой знае каква плячка — отвърна Грифит, а и Барнстейбъл няма да има особена полза, ако задръсти палубата си с излишни хора.
— Излишни ли? — възмути-се Менюъл. Двайсет и трима добре обучени и подбрани морски пехотинци могат да свършат сума полезна работа. Вижте тия юнаци, мистър Грифит, и кажете излишни ли са в момент на опасност.
Грифит се усмихна, погледна спящите — защото, когато стрелбата престана, всички отново налягаха — и неволно се залюбува на атлетическнте, мускулести тела, натъркаляни из мрачната изба във всички пози, които би могла да подскаже умората или фантазията. След това очите му се спряха на пирамидата от пушки. Дори в това тъмно помещение слънцето се отразяваше ослепително от блестящите цеви и излъскани щикове. Менюъл следеше със скрита радост посоката на погледа и изражението на лицето му, но се сдържа и с нищо не издаде чувствата си, чакайки отговора на Грифит.
— Зная, че при нужда ще се държат като истински войници — каза Грифит. Но, я слушай! Какво говори часовоят?
— Кой е там? Какъв е тоя шум? — повтори часовоят, застанал пред входа на избата.
В същия миг Менюъл и Грифит скочиха и се заковаха на място, като се стараеха да не вдигат никакъв шум и се ослушваха напрегнато да разберат какво бе разтревожило часовоя. Мина цяла минута в мъртва тишина.
— Но това е лоцманът! — прошепна Грифит. Определеният от него час отдавна е минал.
Едва произнесе тези думи, до ушите им внезапно долетя остър звън на оръжие и след миг по каменните стъпала, които водеха навън, се изтърколи в нозете им безжизненото тяло на часовоя. От дълбоката рана на гърдите му стърчеше щикът, който бе причинил смъртта.
— Ставайте, ставайте, сънливци! — завика Грифит.
— На оръжие! — кресна Менюъл гръмогласно.
Морските пехотинци, събудени неочаквано от тези страшни викове, наскачаха и се залутаха уплашено. В тоя съдбоносен момент в избата лумна огън, а след това екна залп от двадесет мускета. Но, нито грохотът, нито димът, нито стенанията, които се раздадоха от всички страни, не можаха да спрат Грифит. Той изпразни пистолета си в облака, който забулваше входа на подземието, и като грабна една абордажна пика, втурна се към стълбата с вик:
— Напред! След мен, момчета! Това са войници! Докато думите бяха още на устата му, пламенният млад моряк вече бе изкачил тясната стълба, но когато изскочи навън, се препъна в гърчещото се тяло на жертвата на своя изстрел и падна право в ръцете на групата въоръжени хора.
— Огън, Менюъл, огън! — закрещя разяреният пленник. Стреляйте, докато още са накуп!
— Не ще и дума, стреляйте, мистър Менюъл — каза хладнокръвно Бъроуклиф и убийте вашия офицер! Вдигнете го, момчета, и го дръжте пред себе си. Колкото сте по-близо до него, толкова е по-безопасно.
— Огън! — завика отново Грифит, мъчейки се отчаяно да се отскубне от ръцете на пет-шест войници. Стреляйте и не мислете за мен!
— Ако направи това, чака го бесилка — предупреди Бъроуклиф. Как може да се убие такъв славен юнак! Да не е див звяр? Махнете го от входа на избата, момчета, и си продължете работата.
