— Не забравяйте ранените — вметна Грифит. Те имат нужда от помощ, а вие искате да продължавате тази безполезна борба.
Няколко сподавени стенания, които се изтръгнаха в тоя миг от гърдите на страдалците, потвърдиха неговите думи и Менюъл със свито сърце отстъпи.
— Добре! Тогава вървете да му кажете, че ще се предадем като военнопленници, рече той, но при условие, че ще запазя хладното си оръжие и ще се погрижат, както се полага, за болните. Непременно ги назовете болни, защото може да ни огрее нещо по-добро, преди да се подпише договорът, а не искам той да узнае за нашите загуби. Без да чака втора покана, Грифит побърза да съобщи на Бъроуклиф тези условия.
— Да запази хладното си оръжие ли? — възкликна капитанът, когато изслуша моряка. Че какво оръжие има той? Някоя абордажна пика ли? Ако не е въоръжен по-добре от вас, уважаеми пленнико, никой няма да прави и въпрос.
— Да имах дори десет най-загубени моряци, въоръжени с такива пики, и капитан Бъроуклиф с отряда си се вкопче в смъртна схватка с нас — отговори Грифит, може би ще измени мнението си за това оръжие.
— Четирима смелчаци като вас биха направили на пух и прах целия ми отряд, отвърна Бъроуклиф невъзмутимо. Аз треперех за войниците си, когато ви видях да изскачате от дима като пламтяща комета от облак! И когато занапред видя салтомортале, с благодар-ностще си спомням за изобретателя на акробатиката. Но договорът ни може да се смята за сключен. Нека другарите ви излязат и сложат оръжие.
Грифит съобщи на Менюъл резултата от преговорите и капитанът от морската пехота изведе от подземната си крепост остатъка от своя отряд.
Хората, които в течение на целия тоя разговор бяха запазили хладнокръвие, дисциплинираност и мъжество, с които и до днес се отличава морската пехота, последваха своя командир в мрачно мълчание и слагаха оръжието си с такава прилежност и точност на движе-х нията, като че ли ги чакаше почивка след тежък поход. Когато всички тези задължителни формалности бяха изпълнени, Бъроуклиф изведе войниците си от укритието им и нашите смелчаци отново се оказаха във властта на неприятеля, и то при обстоятелства, които изключваха всякаква надежда за скорошно освобождаване от плен.
Фалстаф, ако баща ти ме възнагради, добре.
Ако ли не, тогава нека сам убие Пърси втори.
Уверявам те, аз искам граф или херцог да бъда.
Менюъл поглеждаше мрачно и недоволно ту победителите, ту остатъците от отряда си, докато по заповед на сержант Дрил англичаните от предпазливост бързаха да завържат войниците му. Виждайки бледото и разстроено лице на Грифит, той изля яда си върху него:
— Ето какво става, когато не се спазва военната дисциплина! Мога да кажа, без да се хваля, че зная много добре изискванията на военната наука и ако командуването беше в мои ръце, щях да разположа постове навсякъде, където е необходимо. Тогава нямаше да ни изловят като зайци в дупката им, откъдето ги изкарват с пушек от сяра, ами щяхме да се сражаваме на открито поле или да издържим най-малко два часа между тия стени срещу най-добрия полк с нашивки на крал Джордж.
— Защищавай предните укрепления, преди да се отдръпнеш в крепостта, подкрепи го Бъроуклиф. Да, такива са повелите на военната наука. Но ако бяхте се скрили, както трябва, в заешката си дупка, и досега щяхте да си припкате свободно из това уютно убежище. Тази сутрин някакъв селяндур на минаване край тази гора съзрял въоръжени хора в непозната униформа. Търтил той към скалите с намерение да се хвърли в морето — ето докъде може да доведе понякога страхът такива като него! Но, за щастие, срещна мен и аз от човещина му спасих живота, като го накарах да дойдем тук. В науката има много мъдрост, достойни мой брате по оръжие, ала понякога невежеството е за предпочитане.
