Двамата мъже тръгнаха по коридора. След известно време чуха смях, шумни гласове и изпълнение на музикални инструменти. Когато завиха зад ъгъла, видяха двама лакеи, натоварени с перуки, дамски и мъжки тоалети, да бързат към близкия салон. Любопитството им се събуди, ала в отговор на желанието им да влязат в салона, стражите им препречиха пътя.
– Простете, господа, но не е разрешено да се влиза.
– Знаете ли кой съм аз? – попита с опасно спокойствие Морпа.
– Да, мосю, вие сте граф Дьо Морпа, държавен секретар и министър на Негово Величество – отговори спокойно мускетарят.
– Много добре. Тогава ми дайте път – заповяда Морпа.
– Моля за прошка, мосю, но както вече казах, в момента е забранено да се влиза в този салон. По изричното нареждане на маркиза Дьо Помпадур.
Д'Аржансон изгуби търпение.
– Това е смешно! Маркизата няма право да затваря салони и коридори – изсъска той и понечи да мине покрай стражите, но те застанаха на пътя му.
– Негово Величество потвърди разпореждането, мосю. Морпа и Д'Аржансон се спогледаха почти с ужас.
В началото на новата година, само няколко дни след като Жан навърши 25 години, кралят уволни маркиз Д'Аржансон. Съобщи му с писмо, че повече не се нуждае от услугите му. Никой в Двора не оспорваше, че това е краят на кариерата и живота на маркиза – защото какво струваше един аристократ, ако вече не можеше да живее във "Версай" и да служи на своя крал?
Граф Д'Аржансон, братът на министъра, положи отчаяни усилия да спаси главата на брат си и семейната чест. Научавайки вестта, той се вцепени от ужас. Трудно му беше да скрие колко е засегнат, макар кралят да му даде правото на
Жан се зарадва на уволнението на външния министър, но скри задоволството си. Той не беше достатъчно могъщ, за да стане опасен за нея, но беше част от кръга, който правеше всичко, за да я изхвърли от "Версай".
За съжаление граф Д'Аржансон обвини нея и братя Пари за уволнението на брат му – вероятно защото кралят назначи на негово място маркиз Дьо Пюизиол, дългогодишния съюзник на могъщите финансисти.
Жан се опитваше да пренебрегва студеното поведение на графа и се отнасяше към него дружелюбно и отзивчиво, ала виждаше омразата в очите му. След няколко дни кралят официално обяви, че назначава маршал Дьо Сакс за фелдмаршал на френската армия, и това окончателно вбеси Д'Аржансон. Животът на Жан стана още по-труден. Отвсякъде я обкръжаваха враждебни лица.
Въпреки това тя не се чувстваше нещастна, защото новото развитие на събитията заздрави позицията ѝ в Двора, а кралят открито показваше привързаността си към нея. За новата година ѝ подари прекрасно ковчеже, обковано с диаманти. Върху капачето беше изкована Бурбонската лилия, съединена с трите кули на фамилията Помпадур. Целият Двор коментираше подаръка му. В ковчежето Жан намери полица за голяма сума.
Луи ѝ обеща и друг, много по-прекрасен подарък: да направи баща ѝ и брат ѝ благородници. Това беше най-съкровеното ѝ желание.
– Не ме разбирайте погрешно, сир. Корените на семейството ми ще си останат най-обикновени, но не искам брат ми да се чувства неловко, когато идва да ме посещава – бе подхванала смело темата тя една вечер.
Луи не се изненада особено и прояви разбиране.
– Налага се първо да направим благородник баща ви, та един ден титлата да премине в ръцете на брат ви – обясни с усмивка той. – Сигурно ще намеря за какво да го отлича.
Жан го прегърна с огромна благодарност.
В зрителската зала на малката галерия, преустроена като театър, се носеше възбуден шепот. След дълго очакване настъпи вечерта на първата премиера.
Жан почти не бе спала от вълнение. Нетърпелива най-сетне да започнат, тя открехна леко тежката зелена завеса и надникна в залата. Видя мосю Льо Норман дьо Турнем, брат си Абел, абат Дьо Берни, маршал Дьо Кас, графиня Д'Естрад и, естествено, краля. Той седеше в средата на първия ред и любопитно оглеждаше изкусно преустроената галерия.
Жан усети как я обзема сценична треска, но не се уплаши. Знаеше, че преди всяко представление е нервна и напрегната, а днес – още повече. През последните дни целият Двор обсъждаше създаването на театралната трупа и появата на кралската метреса на сцената. Придворните наричаха действията ѝ необикновени и скандални. Духовниците ги определиха като безбожни. Жан беше наясно с какво злобно задоволство ще реагират противниците ѝ, ако премиерата не се увенчае с успех.
Тя си припомни театралните представления в "Етиол" и си заповяда да диша дълбоко и равномерно.
