Жан много искаше да запази театралния проект в тайна, но във "Версай" нямаше тайни – само за няколко дни първата среща на бъдещата театрална трупа стана известна на целия двор и доведе до най-различни предположения и слухове.
Жан помоли краля да преместят репетициите в "Шоази".
– Така само ще раздухате още повече любопитството на придворните – предупреди я Луи, но даде съгласието си.
Жан не се страхуваше от любопитството, дори напротив, но не искаше никой да знае кои пиеси репетират. Защото това носеше нещастие.
В началото на декември започнаха редовните репетиции в двореца "Шоази". Жан ръководеше всички приготовления. Дворецът ѝ предлагаше богати възможности: на нейно разположение бяха най-добрите механици, за да построят сцената, най-прекрасните художници, най-талантливите музиканти. Кралят ѝ бе дал позволение да използва всичко, с което разполага "Версай", и тя се радваше на тази възможност. Назначи Франсоа Рьобел, генерален музикален директор на Парижката опера, за диригент на оркестъра. Ангажира и Мондорвил, капелмайстор на Кралската капела, както и бившия си учител по музика Желиот.
Докато трупата усърдно репетираше в "Шоази", във "Версай" започна строежът на театъра. Жан избра малката галерия към Кабинета на медалите.
– Помещението е твърде малко – възрази Льо Норман дьо Турнем, който ръководеше строителството. – Постарахме се да намалим сцената, но пак няма да има място за повече от четиринайсет зрителски кресла.
Жан огледа внимателно подиума и дървените стени. Знаеше, че сложната машинария на сцената изисква много място, но пък ограниченият брой зрители щеше да подчертае още повече колко изключителен е неиният театър и това я изпълваше със задоволство. До януари обаче я чакаше още много работа.
Луи бе свикал Държавния съвет и се съвещаваше с министрите си. Лицето му издаваше напрежение. В момента Франция се намираше в много тежко положение. Победите в Нидерландия не бяха в състояние да го подобрят. Войната продължаваше вече седма година и той копнееше да я приключи, но преговорите, водени от министъра на външните работи, засега не даваха желания резултат. Кралят хвърли зъл поглед към маркиз Д'Аржансон. Този човек не беше достоен за заеманата длъжност – не притежаваше нито нужните способности, нито капчица дипломатичност. Трябваше възможно най-бързо да се отърве от него.
Въпреки недоволството си кралят успя да запази непроницаемо изражение, когато се обърна към министрите:
– Е, господа, мисля, че сме принудени да изпратим още подкрепления на маршал Дьо Бел-Ил, за да използва бунтовете срещу австрийците в Генуа в наша полза.
Министрите кимнаха и Луи се обърна към граф Дьо Морпа:
– А как стои въпросът с нашия военен флот?
– След изтощително сражение с англичаните два от нашите кораби...
В този момент се чу лек шум. Една странична врата се отвори и на прага застана Жан и направи реверанс.
– Много моля за извинение, сир! Не исках да ви попреча.
Заедно с нея в салона сякаш влезе свеж пролетен вятър.
– Никога не ми пречите, мадам – усмихна се кралят. Много добре знаеше какво ще последва. – С какво мога да ви помогна?
– Моля да подпишете този документ, сир.
Луи кимна и протегна ръка. Министрите се спогледаха невярващо.
Жан отиде при него и му подаде списъка с гостите за откриването на театъра. Луи прочете внимателно имената и развеселено установи, че въпреки ограничения брой гости тя бе решила да включи в списъка брат си и мосю Льо Норман дьо Турнем. Пренебрежението на придворните към ниския ѝ произход не ѝ пречеше да държи на своите и кралят я уважаваше за това. Той посегна към перото и се подписа със замах.
– Още ли няма да ми кажете коя пиеса ще играете на премиерата?
Жан кокетно поклати глава.
– Не, сир. Не искам да ви разваля изненадата – отвърна тя и му отправи един от онези погледи, които го размекнаха още при първата им среща. После направи грациозен реверанс и безшумно излезе от салона. Министрите запазиха слисано мълчание.
След заседанието на кабинета граф Д'Аржансон излезе с Морпа. Лицето му изразяваше пълно смайване.
– Театрално представление? Добре ли чух?
– О, нима още не знаете? – изсумтя презрително Морпа. Валери още преди седмици му бе разказала за създаването на трупата.
– Не! – отговори с искрена изненада Д'Аржансон. – Нямах представа, че някой е решил да прави театър.
– Маркизата е събрала куп придворни и са създали театрална трупа, която подготвя няколко премиери за следващата година. Малката очевидно се радва, че най-сетне е намерила начин да харчи парите на Негово Величество – изсъска Морпа.
