Херцог Дьо Лавалиер, застанал в другия край на сцената, я погледна въпросително. Жан кимна и отстъпи назад. Гърлото ѝ пресъхна съвсем. Херцогът даде знак на лакеите да угасят светлините в залата. Жан усещаше физически очакването на зрителите. Божичко, помисли си стреснато тя, какво ще стане, ако кралят не хареса изпълнението ми? Но вече беше твърде късно за подобни опасения. Музикантите засвириха. Тя се напудри набързо и навлажни устните си.
Завесата се вдигна. Жан излезе на сцената и още с първата дума, която произнесе, се потопи в идентичността на Дорина, камериерката в "Тартюф". Една от любимите ѝ роли.
Трупата изигра пиесата със страст и с нужната сериозност, което подчертаваше същността на комедията. Така забавните моменти и остроумните фрази изпъкваха още по-силно. Още при първия смях на публиката, сред който прозвуча и дрезгавият тембър на краля, Жан разбра, че са спечелили зрителите в залата. Историята на лицемера Тартюф беше добре позната и популярна, но изпълнението също беше много важно.
Още докато завесата падаше, кралят стана от стола си.
– Дами и господа, позволявам ви да аплодирате!
Той заръкопляска въодушевено и зрителите последваха примера му. Някои викаха "браво". Изпълнителите излязоха и се поклониха. Луи се качи на сцената и целуна ръката на Жан.
– Грандиозно! А изпълнението ви беше зашеметяващо, мадам! Вие наистина сте най-прекрасната жена на света – пошепна той в ухото ѝ.
– Благодаря, сир.
Жан направи грациозен реверанс. Чувстваше се безкрайно щастлива.
Премиерите следваха една след друга и публиката ги приемаше въодушевено. Придворните преследваха Жан с молби за покани, някои даже коленичеха пред нея. Всеки искаше покана, всеки настояваше да присъства в залата – още повече, след като стана известно, че след представлението актьорите и зрителите вечерят с краля и метресата му и вечерта завършва с малък бал, на който се танцуват менует и контраданс. Даже принц Дьо Конти и маршал Дьо Ноай помолиха Жан да им даде покани.
Вече никой не злословеше за изпълненията ѝ – само клерикалите продължаваха да я наричат безбожница.
Трупата даваше представления през цялата пролет. Освен първите три произведения подготвиха комедията на Данкур
Саксонската принцеса вече бе напуснала Дрезден и почетното шествие, водено от Ришельо, бавно приближаваще бъдещата ѝ родина. Заедно със семейството си и неколцина избрани придворни кралят замина за "Шоази", за да посрещне Мария Жозефа и да я придружи до "Версай".
– Според мен Негово Величество постъпи много смело, като определи за пратеник на френския двор тъкмо херцог Дьо Ришельо, който да придружава принцеса Дьо Сакс по дългия път до "Версай" – изкоментира иронично графиня Д'Естрад.
Дамите седяха в малкия салон на "Шоази" и играеха карти. Очакваха принцесата на следващия ден.
– Разправят, че саксонката не била особено красива. Някои даже я наричат груба... – допълни с въздишка херцогиня Дьо Бранка.
Жан взе нова карта.
– Успокойте се, дами, херцог Дьо Ришельо не се занимава с девственици – рече язвително тя.
Графинята и херцогинята я погледнаха смаяно. Жан се изчерви.
– Мислех, че това е всеизвестно... – опита се да поправи грешката си тя.
Херцогиня Дьо Бранка остави една карта.
– Явно познавате херцога по-добре от нас.
Жан пренебрегна изпитателния ѝ поглед.
– Жалко за дофина. Все още тъгува за починалата си съпруга, а втората му жена май ще се окаже грозна. Бедничкият! – въздъхна лицемерно графиня Д'Естрад.
Саксонската принцеса наистина не беше особено красива, но излъчваше известно очарование и дружелюбие – това установи Жан, когато на следващия ден за първи път видя Мария Жозефа в "Шоази". Принцесата говореше френски с твърд немски акцент, но придворните не ѝ се разсърдиха, защото тя трогателно ги помоли да поправят грешките ѝ – надявала се много скоро да подобри френския си.
– Много се радвам да се запознаем. Маршалът ми е разказвал много за вас – каза тя на Жан, когато я представиха.
Граф Дьо Сакс, естествено, не бе пропуснал да я уведоми, че маркизата се е застъпила за годежа е дофина.
– Радостта е изцяло моя, Ваше Височество – отговори с усмивка Жан. Бъдещата съпруга на дофина веднага ѝ стана много по-симпатична от предишната.
За съжаление дофинът не споделяше това мнение. Жан проследи как Луи Станислас хладно ѝ подаде бузата си за целувка и след това изобщо не я удостои с внимание. Ала Мария Жозефа се оказа достойна бъдеща кралица на Франция – тя запази пълно спокойствие и не се показа засегната.
Сватбата се състоя само след няколко дни. След венчавката кралят даде банкет и бал. Стотици придворни придружиха новобрачните до спалнята им и ги сложиха в леглото.
Новите покои на дофина и дофината все още не бяха завършени и се наложи младата двойка да прекара първата си брачна нощ в същата спалня, където дофинът бе спал със своята испанска принцеса.
