Макар и неохотно, кралят се съгласи и с тази последна точка, защото интересите на Франция изискваха мир с Англия. Продължаващите конфликти и морски битки затрудняваха търговията, а френската военна флота беше твърде слаба, за да се изправи срещу англичаните.
– Знам, не е особено почтено да гоним принца от страната – призна Луи пред Жан, – но трябва да призная, че и аз не бих търпял британците да дадат убежище на френски принц с претенции към моя трон.
– О, принцът положително ще намери убежище в друга страна – отговори ведро Жан.
Тя познаваше Бони принц Чарли – двамата се бяха срещали няколко пъти в Двора. Той очевидно не беше особено огорчен от бягството и емиграцията си. Само месеци след като стотици, дори хиляди смели шотландци загинаха за него в сражението при Кулодън или паднаха в английски плен, той мислеше единствено за забавленията си в Париж.
– Май не го цените особено – отбеляза с усмивка Луи.
– Не твърдя това, защото не се познавам отблизо с него, но ако трябва да съм честна, принцът ми изглежда доста... лекомислен.
Луи се засмя, но бързо стана отново сериозен.
– Е, въпреки това е принц, а Стюартите винаги са имали близки връзки с Франция. В момента обаче мирът с Англия е много по-важен за страната ни.
Държавният съвет и Дворът приеха по различен начин резултатите от мирните преговори. Маркиз Дьо Пюизиол и Машо д'Арнувил одобриха споразумението, ала военните и министърът на войната останаха ужасени. По тази точка маршал Дьо Сакс, граф Д'Аржансон и принц Дьо Конти по изключение се оказаха на едно мнение. И тримата приеха трудно, че се налага да върнат на неприятеля завзетите с толкова усилия градове. Ала никой не посмя да изкаже мнението си пред краля.
Само един човек в Двора не запази гледната си точка в тайна – херцог Дьо Ришельо. През декември той се върна от експедиция в Генуа и оттогава се държеше като войнолюбив пълководец.
– Наистина ли ще се откажете от всички територии, завладени от френската армия, сир? – попита той само няколко дни след завръщането си.
След лова двамата с краля похапваха в един от павилионите в парка.
Луи кимна и отпи глътка вино.
– Да. Искам траен мир за Франция.
Граф Дьо Морпа, също заел място на масата, се обърна към Ришельо с видимо пренебрежение:
– Дори да си оставим само едно парченце земя в Нидерландия, ще имаме постоянен конфликт с Англия.
Ришельо го изгледа презрително, но се въздържа от коментар.
Жан наблюдаваше двамата мъже с нарастващ интерес. Не че се радваше особено на завръщането на Ришельо, но предпочиташе откритата арогантност и дързостите на херцога пред потайното коварство на графа. Засега Морпа проявяваше голяма сдържаност към нея, но тя не се заблуждаваше от поведението му. Министърът продължаваше да се бори за отстраняването ѝ – усилията му бяха повече от ясни. В момента мълчеше, но това беше затишие пред буря.
– Не ви разбирам, Ваше Величество – обади се след малко Ришельо. – Конфликтът с англичаните няма как да бъде избегнат. Спомнете си отвъдокеанските ни колонии.
Кралят изтри устата си със салфетка, украсена с герба му, и отговори с любезна усмивка:
– Оценявам високо военните ви успехи, мосю Ришельо, и много държа на съветите ви, но въпросът е приключен. Няма да променя решението си – сложи ръка върху рамото на херцога и заключи: – Освен това не е редно да досаждаме на дамите. По-добре да сменим темата.
– Прав сте, сир – поклони се учтиво Ришельо.
Младата графиня Дьо Монморанси, за която всички говореха, че е най-новото завоевание на херцога, се усмихна кокетно.
– О, ние много се интересуваме как господата решават съдбините на Европа – изчурулика тя и хвърли закачлив поглед към краля с впечатляващо сините си очи. В отговор Луи се усмихна.
Още по време на лова графинята се постара да привлече вниманието му. Жан се учуди как така не я е забелязала досега в Двора и си обеща да я държи под око. Забеляза, че принцеса Дьо Роан е видяла смръщването ѝ и се усмихва злобно, затова побърза да отвърне глава. Няма да отговори на предизвикателството на тази змия.
След закуската участниците в лова отново възседнаха конете. Жан помилва шията на своята бяла кобила, нахлузи ръкавиците и пое камшика от ръцете на пажа. Тъкмо щеше да възседне коня и чу гласа на Морпа зад близкото дърво.
– Е, мосю Ришельо, кралят изглежда най-сетне е разбрал къде е истинският ви талант – в любовните приключения с дамите.
– Целият свят знае, че вие имате съвсем други предпочитания, мосю Морпа – отговори небрежно херцогът.
Жан чу шум и само след миг конят на Ришельо изскочи иззад дървото. Жан се отдръпна уплашено. Пажът едва успя да задържи бялата кобила.
Ришельо стегна юздите на черния си жребец и я погледна пронизващо.
– Маркизо.
– Херцоже...
Жан се смути ужасно, защото той очевидно смяташе, че тя е подслушала разговора му с Морпа. Херцогът подигравателно изкриви уста, обърна се настрана и препусна по пътеката.
