Жан го проследи със замислен поглед. Колко различни бяха безполовият граф Дьо Морпа и едрият, мъжествен херцог Дьо Ришельо! Пълна противоположност не само външно, но и по характер. Позициите и властта им в Двора също се различаваха. Морпа дължеше всичко, което беше, на заемания пост и на дългата си вярна служба като министър, докато Ришельо разполагаше с огромно влияние само благодарение на приятелството си с краля и на личното благоволение на Луи.
Жан потегли в бавен тръс, питайки се дали тлеещият конфликт между двамата мъже не би ѝ помогнал по някакъв начин в битката срещу Морпа. От гърдите ѝ се отрони въздишка. Трябваше да намери начин да отстрани министъра, преди той да е нанесъл следващия си удар.
Херцог Дьо Ришельо не престана да занимава мислите ѝ. След завръщането си от Генуа той съвсем естествено застана на предишното си място до краля, сякаш беше едно от старите му ловни кучета. Дамите отново започнаха да го преследват. Жан наблюдаваше как млади придворни се тълпят около него, ахкат и охкат и го молят да им разказва още и още за военните си подвизи. Херцогът явно си бе поставил за цел да намери нова метреса на краля. Жан следеше с интерес как след завръщането му в Двора нахлу цяла армада от млади красавици. Ришельо очевидно се надяваше Луи да не устои на прелестите им и много скоро да замени сегашната си метреса с друга.
Това не я тревожеше особено. Беше сигурна в чувствата на краля и вярваше, че нито една от неопитните млади дами не е опасна за нея. Не и след радостната вест, която ѝ съобщи доктор Кесне. Отново беше бременна и това я направи безмерно щастлива. Луи се зарадва не по-малко от нея и тя откри в радостта му най-голямото, най-прекрасното потвърждение на любовта му към нея. Щастието я обграждаше като с ореол и тя изглеждаше по-красива отвсякога.
"Май ще се наложи херцогът да измисли нещо по-добро, за да ме отстрани от мястото ми", помисли си тя една вечер, докато го наблюдаваше. Стоеше зад Луи, който играеше карти с херцог Д'Айен, принц Дьо Конти, дофина и графиня Дьо Шеврьоз. Ришельо се появи с две дами – млади и много красиви – и се запъти право към масата на краля.
Луи посрещна триото с усмивка.
– О, херцоже, радвам се да видя, че войната не ви е лишила от способността да се радвате на живота.
– Както знаете, Ваше Величество, аз не обичам да се лишавам от нищо.
Принц Дьо Конти излезе от играта и мястото му зае графиня Дьо Перио, една от придружителките на Ришельо. Всички сложиха облозите си на масата, графинята раздвижи ръка и уж неволно помете с ръкава си една от монетите на краля.
– Божичко, колко съм несръчна! – изписка тя и се наведе да вдигне монетата. Направи го съвсем бавно, за да позволи на Луи да види пищното ѝ деколте. Кралят очевидно хареса закръгленостите ѝ, защото се усмихна. Младата дама му връчи монетата. – Извинете ме, сир...
– Няма нищо, мадам...
– Мадмоазел, Ваше Величество, мадмоазел графиня Дьо Перио – отвърна със сладък гласец младата дама.
– Благодаря ви, мадмоазел Дьо Перио.
Жан стисна ветрилото си. Никога нямаше да престане да се учудва на безсрамието, с което тези жени правеха аванси на краля. И то в нейно присъствие.
Сякаш усетил за какво мисли тя, Луи се обърна, взе ръката ѝ и я вдигна към устните си.
– Днес изглеждате прелестно, мадам. Казах ли ви вече колко сте красива? – Одобрителният му поглед се плъзна по роклята от бял атлаз и сложната прическа, в която блестяха сапфири.
– Благодаря ви, сир.
Мадмоазел Перио се усмихна кисело. Играта продължи.
Ришельо се наведе към Жан с предизвикателно святкащи очи.
– Моите комплименти, маркизо – произнесе с тих глас той. – Не очаквах при завръщането си да ви заваря все още във "Версай". Както вече съм казвал, вие очевидно притежавате неподозирани таланти.
– За разлика от вас, херцоже. – Жан се усмихна любезно и отвори ветрилото си. – Ако това е всичко, което имате да предложите – тя хвърли ироничен поглед към пищното деколте на мадмоазел Дьо Перио, – ще се окаже, че неприятелите ви са били прави. Напразно се стремите да достигнете висотата на своя правуйчо, кардинала.
Очите му потъмняха, но в следващия миг той се засмя гърлено.
– Ще видим, маркизо.
Доктор Кесне ѝ предписа укрепващи отвари.
– Чисто профилактично – обясни лекарят.
Била в отлично здраве, увери я той. Жан предположи, че ѝ дава лекарствата главно заради нервите – тя живееше в постоянен страх да не би пак да претърпи спонтанен аборт.
Доктор Кесне се опитваше да я успокои. Препоръча ѝ да спи много, да избягва вълнения и да живее с мярка както досега. Не ѝ забрани да участва в представленията, само я посъветва да не се напряга прекалено много. След два месеца, през март, сезонът щеше да приключи и понеже играеше главната роля в почти всички пиеси, Жан се зарадва, че не се налага да спре преждевременно. Не искаше състоянието ѝ да стане известно – двамата с Луи и този път се разбраха да държат бременността ѝ в тайна възможно най-дълго. Жан се довери само на графиня Д'Естрад – тя се бе проявила като вярна приятелка след предишния ѝ аборт. Но първо я закле да не казва на никого.
