– Да, разбира се... разбира се...
– Добре. – Д'Аржансон си записа нещо и Морпа се постара отново да се съсредоточи върху обсъждането.
– В мирно време бюджетът ще бъде значително съкратен, но имайки предвид, че в колониите рано или късно отново ще се стигне до сблъсък с англичаните... – продължи поучително Д'Аржансон.
В този момент от преддверието се чуха гласове. Вратата се отвори.
– Мадам, министърът е на заседание, сега не можете да... – извика отчаяно секретарят на Морпа.
– Няма да се забавя много – отговори му добре познат женски глас.
Маркизата! Тази жена се превръщаше в кошмар.
Жан влезе в кабинета с високо вдигната глава и папка под мишница. Следваше я графиня Д'Естрад, вечната ѝ сянка. В първия момент Морпа не повярва на очите си.
Жан улови слисания поглед на министъра и се усмихна доволно. Спря пред масата, около която седяха Морпа и Д'Аржансон, кимна учтиво на графа и се обърна към домакина:
– Мосю Дьо Морпа, не искам да говорят зад гърба ми, че викам министрите на краля в покоите си, затова идвам при вас. Според мен е справедливо и вие да получите доклада, който днес ще бъде връчен на краля.
Морпа явно не разбра за какво става дума. Жан му връчи папката и той я отвори.
– Доклад за състоянието на флота?
Жан забеляза несигурните светлинки в очите му. Морпа прелисти набързо страниците, прочете по нещо тук-там, после с презрителен жест тръсна папката на масата.
– Смешно! Знаете ли защо строежът на нови кораби бе занемарен? Защото парите за корабостроене отидоха в други ръце, мадам.
– Навярно е по-точно да се каже, че са потекли по други канали. – Жан изобщо не се стараеше да скрие сарказма в гласа си.
– Точно така, мадам – потвърди графът, ставайки все по-дързък. – Например във вашия театър. Цял Париж говори как вие пилеете парите на краля.
– Което дължа главно на авторите на онези подли памфлети – Жан опря ръце на кръста си и го погледна предизвикателно. – Впрочем, мосю Морпа, открихте ли най-сетне кои са те?
Той ѝ хвърли надменен поглед.
– Щом узная, ще съобщя на краля, мадам. А сега ви моля да ни извините.
"Явно е овладял тревогата си", прецени Жан. Погледът ѝ остана все така студен.
– Вие не изпитвате никакво уважение към метресите на краля, графе.
Морпа, който отново се бе навел над документите, вдигна глава.
– Напротив, мадам... – гласът му преливаше от презрение – Винаги съм се отнасял към тях, както заслужават, все едно към кое съсловие принадлежат.
Графиня Д'Естрад шумно пое въздух, граф Д'Аржансон погледна министъра с неподправен ужас.
Жан беше готова да го зашлеви. Най-сетне Морпа показваше истинското си лице. Всичко, което бе изстрадала заради този човек през последните месеци, избликна на повърхността – обидите, страхът, безсилният гняв, болката от загубата на детето. Тя извади от джоба си желязното острие и го тикна пред лицето му.
– А вие винаги сте подценявали кралските метреси, мосю – и продължавате да го правите!
Морпа потрепери.
Жан прибра острието, завъртя се рязко и излезе от салона като генерал след обявяване на война. Носилката я чакаше в коридора.
Луи прочете доклада до края и започна отначало. Страница по страница, дума по дума.
– Тук са повдигнати тежки обвинения срещу министъра. Нашата флота е в много лошо състояние и поради това са загинали много хора.
Въпреки това не изглеждаше напълно убеден. Жан прочете в очите му въпрос. Очевидно се налагаше отново да му обясни защо толкова държи Морпа да изчезне от Двора. Така да бъде.
– Сир, когато ме направихте това, което съм днес – започна смело тя, – ми казахте, че обичате честността ми. Затова сега ще бъда честна докрай. Мосю Дьо Морпа ме унижаваше и обиждаше, и то не само публично и пряко, което е достатъчно позорно, а и чрез анонимни стихове, писма и непрестанни опити да настрои народа на Париж срещу мен. – Жан се стараеше да говори с неутрален тон, ала вълнението заплашваше да я надвие. – Убедена съм, че именно той ми е изпратил фиолата, която избухна. Този човек се погрижи да падна от коня... и да изгубя нашето дете.
Гласът ѝ пресекна.
Луи загуби дар слово. Жан направи крачка напред, положи металното острие върху масата и отново отстъпи назад.
– Моля ви за прошка, сир, че говоря така грубо, но аз винаги ще мразя граф Дьо Морпа и няма да се чувствам в безопасност, докато той е в Двора. Знам, би било ужасно министърът да изпадне в немилост заради личните чувства на вашата метреса, затова се постарах да ви предоставя доказателства за неговата обективна вина – свидетелства, че той е лош, безотговорен министър и няма да липсва във вашето правителство – заключи тя и сама се учуди с каква студенина и твърдост говори. Такава обаче беше истината. Или Морпа, или тя – един от двамата трябваше да си отиде.
