В галерията с огледалата цареше вълнение. Още от рано сутринта събраните там придворни си шепнеха възбудено и се опитваха да разберат какво точно се е случило. Правеха се невъзможни предположения, разказваха се недостоверни истории. Най-абсурдното твърдение, стигнало до ушите на херцог Дьо Ришельо, беше, че кралят е обявил намерението си да изгони маркиза Дьо Помпадур от Двора, затова тя отишла при Морпа и му направила сцена.
Херцогът се усмихна потайно. Вчера маркизата бе връчила доклада му на краля и той беше готов да се обзаложи на пръстена на прачичо си, че не нейните, а дните на Морпа в двора са преброени. Министърът на флота разговаряше с граф Д'Аржансон и братовчед си, кардинал Дьо Ларошфуко. Движеше се припряно, изглеждаше необичайно нервен – сякаш предусещаше, че в този момент се решава съдбата му.
Ришельо реши да се порадва на нещастието му.
– Добро утро, господа – поздрави той малката група.
Тримата отговориха учтиво на поздрава и херцогът се обърна с лицемерна усмивка към Морпа:
– Доколкото разбрах, вчера сте имали необичайна следобедна визита, графе.
Министърът го погледна раздразнено.
– Да, маркизата. – Хората наоколо замлъкнаха смутено и това явно го вбеси. – Очаквайте посещението на маркизата в покоите ми да ѝ донесе нещастие. Много добре си спомням как някога ме посети мадам Дьо Майи и само след два дни отиде в историята. След нея дойде херцогиня Дьо Шатору, която според слуховете съм бил отровил...
– Млъкнете, братовчеде! – изсъска предупредително кардиналът.
Ала Морпа се изсмя шумно и фалшиво. Очите му светеха трескаво.
– Точно така, аз нося нещастие на всички кралски метреси – заключи дрезгаво той.
Очевидно не забелязваше ужасените погледи на придворните и старанията им да се отдръпнат от него. "Ако не беше толкова отвратителен, сигурно щях да го съжаля", каза си Ришельо с насмешка към себе си.
Жан седеше на нисък стол до писалището на краля. Приказките на министъра в галерията с огледалата се разпространиха като огън във "Версай" и много бързо стигнаха до ушите на монарха. Луи незабавно повика в кабинета си херцог Дьо Ришельо и граф Д'Аржансон.
– Моля да повторите думите на граф Дьо Морпа, казани тази сутрин във ваше присъствие, мосю Д'Аржансон – нареди строго Луи.
Жан не помръдваше. Отдавна знаеше, че високомерният Морпа сам ще си нанесе решаващия удар, който ще го прати в гроба. Министърът вече беше част от миналото.
Ужасно смутен, Д'Аржансон повтори дума по дума непредпазливите изказвания на Морпа. "... херцогиня Дьо Шатору, която според слуховете съм бил отровил... аз нося нещастие на всички кралски метреси."
Лицето на краля остана безизразно.
– Потвърждавате ли чутото, мосю Дьо Ришельо?
– Да, сир. Със съжаление трябва да призная, че граф Дьо Морпа употреби точно тези думи.
– Благодаря ви, господа. Може да се оттеглите.
Двамата мъже се поклониха и излязоха от кабинета.
Граф Дьо Морпа прекара вечерта на сватба в столицата. Рано сутринта камериерът му го събуди и с уплашен глас му съобщи, че граф Д'Аржансон желае да го види веднага.
Министърът разтърка очи и простена – в главата му пулсираше силна болка. Камериерът му помогна да облече халата и му подаде дневната перука. Морпа слезе с бавни стъпки по стълбата. Умората и голямото количество погълнат алкохол му бяха осигурили кратък миг на блажено неведение. Ала щом видя официалното изражение на граф Д'Аржансон и придружаващите го гвардейци, Морпа в миг изтрезня и се събуди напълно.
Доколкото му бе възможно, той се постара да запази самообладание и спря на последното стъпало.
– Мосю Д'Аржансон...
Министърът на войната кимна хладно.
– Графе, лично Негово Величество ми възложи да ви предам това писмо.
Морпа едва не получи удар. Олюля се и се хвана за парапета.
– Заточение...
– Съжалявам – рече тихо Д'Аржансон.
Ясно си личеше с какво огромно неудоволствие изпълнява възложената му задача. Връчи му запечатаното писмо и отстъпи крачка назад.
Замаян, Морпа седна на стълбата и се втренчи в писмото на краля. Само с няколко думи Луи бе разрушил живота му и всичко, което той беше. Това се случи в четвъртък, на 24 април 1749 година.
