Дворът посрещна с недоверие и ужас прогонването на министър Морпа. Граф Дьо Морпа, един от най-могъщите министри в кралството, да бъде изхвърлен от Двора? Конфликтът му с фаворитката на краля беше всеобщо известен. Придворните следяха със задоволство и възхищение как министърът упорито отказва да се отнася почтително с кралската метреса, камо ли да я ухажва, както постъпваха много други мъже от Двора. Морпа не се опитваше да скрие какво е мнението му за издигналата се над своята класа буржоазка. А сега съдбата му изглеждаше подпечатана.
Кралят не уведоми никого по какви причини е уволнил министъра. На следващия ден се появи в Държавния съвет, следван от дофина и от херцог Дьо Ришельо, който изглеждаше в отлично настроение.
– Добър ден, господа. – Луи пренебрегна питащите лица на своите съветници. – Граф Дьо Морпа е уволнен от заеманите длъжности – заяви лаконично той и продължи спокойно: – Вече съм определил кой ще го замести. Граф Дьо Руй става министър на военния флот, граф Дьо Сен Флорентен ще бъде
Кралят кимна отново и излезе. Министрите го проследиха е изумени погледи.
Първите вълнения около уволнението на Морпа се уталожиха. Дворът се върна към обичайното си ежедневие. Никой не говореше за министъра, никой не споменаваше името му. Само след няколко дни изглеждаше, сякаш всички го бяха забравили.
Жан обаче долавяше, че след падането на министъра придворните се отнасят към нея с повече респект, признават влиянието ѝ и се боят от властта, която демонстрира по толкова впечатляващ начин. Тя прие новото отношение към себе си с мълчание – навярно защото не изпитваше чувство на триумф. Не се стремеше да играе ролята на влиятелна метреса, в случая просто не ѝ бе останал избор. Със или без влияние върху краля – среден път очевидно нямаше. Последните три години ѝ дадоха добър, макар и болезнен урок. Сега разбираше какво е имал предвид Пари дьо Монмартел, когато ѝ бе казал, че ако иска да се задържи в Двора, трябва да овладее изкуството на интригата.
Успя да се отърве от най-страшния си враг. Граф Дьо Морпа бе уволнен и вече не живееше във "Версай". Как ли я мразеше сега! Сигурно ще продължи да разпространява злобни стихчета и песнички срещу нея и краля, но това щеше да му е много по-трудно, защото Бурж се намираше далеч от столицата. А и наследникът му граф Д'Аржансон щеше да действа с цялата си твърдост срещу разпространителите на злобните памфлети, за да се представи добре пред краля.
Жан се чувстваше доволна. Никога досега позицията ѝ в Двора не е била толкова стабилна и важна. Другите министри и държавните секретари се стремяха да поддържат добри отношения с нея, а конфликтът с Ришельо вече представляваше част от миналото. Никой в двора не подозираше, че двамата са съучастници в изгонването на Морпа. След заминаването на графа Ришельо малко се обиди, защото кралят не му предложи място в Държавния съвет, но Жан го утеши с обяснението, че кралят много държи на военните му постижения и смята за по-разумно той да пилее таланта си в други области. Ришельо знаеше, че е най-близкият човек на краля – а сега и на метресата му, – затова се укроти бързо. Вярно, мечтаеше да стане министър-председател, но не беше маниак на тази тема. Докато постът оставаше незает, щеше да си живее спокойно.
Жан се засмя доволно. "Кой би помислил, че един ден общият интерес ще ни направи съюзници", каза си тя, докато седеше пред огледалото и се взираше в бледото си лице. Закашля се мъчително и се уплаши. Злополуката, абортът и напрежението от последните седмици бяха оставили видими следи. От няколко дни страдаше от настинка, но се надяваше да се оправи бързо, защото вече спеше спокойно и дълбоко, без да се страхува от нищо.
– Пристигна доктор Кесне, мадам – съобщи госпожа Дю Осе.
Жан кимна и потисна новия пристъп на кашлица, докато вървеше към паравана, за да се съблече с помощта на камериерката.
– Как сте, доктор Кесне? – попита тя, когато след малко се появи с разхлабен корсет и само по фуста.
– Благодаря, добре съм, маркизо.
Докторът извади инструментите от чантата си, изправи се пред пациентката и я измери с изпитателен поглед.
– А вие как сте? – попита той и започна прегледа.
– Добре съм, само малко съм настинала – отговори Жан и седна на тапицирания стол.
– Нужно е да почивате повече, маркизо – настоя лекарят, щом приключи с прегледа. – Кашлицата ви изтощава допълнително.
Жан отиде отново зад паравана, за да се облече.
– Опитвам се, доктор Кесне, но нали знаете какъв е животът в Двора. Вечери, празненства, приеми, пътувания, вечният церемониал... Трудно е да откраднеш няколко часа за почивка.
Излезе иззад паравана и даде знак на камериерката да ги остави сами.
