– Спокойно, спокойно – махна небрежно кралят. Нямаха време за обичайните учтивости.
Луи събу обувките си и се мушна под завивките. Льо Бел незабавно спусна избродираните със злато завеси на леглото.
Кралят хвърли на пода карнавалния костюм и Льо Бел побърза да го вдигне заедно с обувките. Притичалият паж изнесе дрехите в съседната стая.
– Да започваме – нареди кралят иззад завесите.
– Разбира се, Ваше Величество.
Кралят се отпусна на възглавниците. Льо Бел огледа изпитателно разкошната спалня с позлатени пиластри и великолепна щукатура, за да се убеди, че всичко е в ред. После пое дълбоко дъх, подръпна жакета си, изпъна рамене и отвори двукрилата врата, пред която се тълпяха придворните. Гвардейците отстъпиха настрана.
Луи чуваше от леглото си как поканените на церемонията влизат един след друг. Познаваше всяка стъпка, защото утринната церемония се разиграваше по строг протокол, установен още по времето на прадядо му, Краля Слънце. Луи бе прекарал детството си в "Тюйлери" и когато заживя във "Версай" като млад крал, не промени нищо в правилата.
Както всяка сутрин край леглото му застанаха дофинът, главният лекар, главният хирург и няколко избрани придворни. Всеки спазваше церемониала и зае полагащото му се място зад високата до колене позлатена балюстрада.
Луи отново чу стъпки. Първият камердинер се приближи до леглото и издърпа тежките завеси.
– Добро утро, Ваше Величество – поздрави херцог Дьо Ришельо с дълбок поклон.
Луи кимна величествено. Нищо не загатваше, че двамата са се върнали в Париж само преди няколко минути.
Ришельо се върна заднишком зад балюстрадата и зае мястото си сред присъстващите, които се поклониха дълбоко. Церемонията започна.
Първият лекар излезе напред.
– Добре ли си отпочина Ваше Величество?
Кралят кимна в най-добро разположение на духа.
– Отлично, отлично, господа! – отвърна той и се прозя изкусно, макар да беше очевидно, че не се е събудил току-що.
Само новаците в Двора не знаеха, че кралят не спи тук. Откакто преди няколко години се разболя от тежък грип в студеното, мрачно помещение, Луи реши да прекарва нощите в друга, много по-удобна и добре отоплена стая. Ала
Кардинал Дьо Роан прочете кратка молитва и отслужи меса. После се появи млад паж и с дълбок поклон остави пред леглото златните пантофи на краля. Луи стана и обу пантофите. Мислите му се върнаха към изминалата нощ и той отново видя възхитителната мадам Д'Етиол, която на разсъмване лежеше гола в обятията му. Лицето му светна в усмивка.
Междувременно церемониалмайсторът отвори вратите за seconde entrde. В спалнята влязоха още придворни. Помещението бавно се пълнеше.
Двама лакей донесоха малка маса и поставиха върху нея леген с топла парфюмирана вода. Появи се и бръснарят.
Луи се протегна доволно и всички погледи се насочиха към него. Беше свикнал с това и не се притесняваше. Обърна се към придворните и те побързаха да сведат глави. Погледът му падна върху първия камерхер и капитана на кралските гвардейци. Бедничките, изглеждаха доста уморени!
– О, мосю Дьо Ришельо и мосю Д'Айен! Прекарали сте приятна вечер, надявам се?
Всички придворни се обърнаха към двамата. Ришельо и Д'Айен се усмихнаха и наклониха глави в знак на съгласие.
– Твърде приятна, Ваше Величество – отговори херцог Д'Айен, а Ришельо допълни: – Даже забавна.
Луи кимна и се ухили едва забележимо. Първият гардеробиер и първият камериер му помогнаха да свали нощницата.
Един лакей му подаде влажна кърпа. Луи обърна голите си гърди към златния леген и придворните видяха по гърба му няколко червени драскотини.
В продължение на секунди в спалнята цареше пълна тишина. Много скоро обаче придворните се овладяха. Само един малък паж продължи да зяпа с отворена уста гърба на краля. Льо Бел го смушка сърдито в ребрата и момчето засрамено сведе глава. Липсата на самообладание говореше за лошо възпитание!
Луи се престори, че не е забелязал реакцията на придворните. Дофинът побърза да му подаде чиста риза и церемонията продължи.
След около час кралят влезе в Огледалната зала, обкръжен от четирима гвардейци и следван от участвалите в церемонията придворни. За всички беше ясно, че е в чудесно настроение. След няколко крачки Луи повика със знак херцог Д'Айен.
– Ваше Величество?
– Мосю Д'Айен, позволявам ви да не присъствате на месата, но в замяна искам да изпълните малка поръчка. – Докато кимаше дружелюбно на кланящите се придворни в залата, кралят пошепна в ухото на своя капитан: – Искам да отидете в Париж и да я доведете тук.
Херцог Д'Айен веднага схвана за кого говори кралят и се вцепени от изненада.
– Но, Ваше Величество, не можете да... Ще стане чудовищен скандал!
Кралят го погледна строго. Дори на капитана на гвардейците не бе позволил подобна дръзка реплика.
– Нима смеете да ме поучавате, мосю Д'Айен?
Младият мъж бързо поклати глава.
– Не, разбира се, Ваше Величество. Простете ми! – поклони се дълбоко и понечи да отстъпи назад.
– Тогава направете, каквото ви казах. Хайде, вървете, какво чакате!
