Жан свали шапката и наметката си и смутено огледа сепарето, където я въведе херцог Д'Айен. Красиво кресло, тапициран стол, скъп килим на стената, китайски параван, малка камина. Помещението, обзаведено с много вкус, създаваше интимна атмосфера. Тихо цвърчене я накара да се обърне. В голяма златна волиера, окачена на тавана близо до прозореца, подскачаха пет пойни птички. Жан се усмихна и се приближи, за да разгледа пъстрите пера на птичките. И петте бяха толкова малки, че би могла да ги скрие в шепата си. Една от птичките полетя към нея, кацна на най-високия прът в кафеза, наведе глава и я огледа доверчиво. Жан предпазливо протегна ръка. Изведнъж птичката замлъкна. В златната стена на кафеза се отрази едра сянка.
Тя се обърна. На прага стоеше Луи и я наблюдаваше със загадъчен израз.
Тя не бе в състояние да скрие вълнението си. Това беше третата ѝ среща с Луи, но за първи път го виждаше в официални кралски одежди. Кралят носеше избродиран със злато син жакет, по маншетите сияеше Бурбонската лилия, през рамото му минаваше златен ешарп, на гърдите му блестяха ордени, а от колана висеше сабя. Жан се почувства несигурна, почти уплашена. Позата, в която стоеше Луи, начинът, по който бе скръстил ръце пред гърдите, спокойният авторитет, с който я гледаше – всичко това го правеше чужд и далечен. Стори ѝ се невероятно, че двамата са прекарали нощта заедно.
Объркана, тя приклекна в дълбок дворцов реверанс.
– Ваше Величество...
Кралят направи крачка към нея и протегна ръка, за да ѝ помогне да се изправи.
– Мадам – промълви той и леко наклони глава. Двамата се погледнаха в очите. – Позволих си да ви поканя на малък обяд. Имате ли нещо против? – Луи учтиво ѝ подаде ръка, за да я отведе в близкия салон.
Малък обяд? Какво омаловажаване! Масата се огъваше под безброй блюда, пълни с кулинарни изкушения, изпускащи сладки аромати. Двама лакей чакаха, за да сервират.
– Вино?
Жан кимна.
Кралят изчака лакеите да напълнят чашите и им даде знак да се оттеглят. Мъжете напуснаха салона заднешком. От съседната стая долетяха тихи звуци на виоли.
Луи застана пред Жан и я огледа с горящи от желание очи. Бузите ѝ пламнаха от смущение. Нямаше как да не си спомни предишната нощ.
Луи вдигна чашата си.
– За вас, мадам.
– Ваше Величество.
Без да откъсват поглед един от друг, двамата отпиха по глътка. Жан стоеше с гръб към масата. Кралят впи поглед в полуотворените ѝ устни и остави чашата. Протегна ръка и очерта контура им. Пръстът му попи мъничката червена капка в ъгъла на устата ѝ.
– Е, мадам, гладна ли сте? – попита шепнешком кралят и се наведе към Жан.
Тя поклати глава.
– Не...
Той я погледна пронизващо.
– Аз пък умирам от глад.
Привлече я с една ръка към себе си и я целуна страстно. После с едно-единствено нетърпеливо движение помете всичко от масата. Чинии, чаши и купи изпопадаха по пода и съдържанието им се разплиска на всички страни. Луи се наведе над Жан и двамата се отпуснаха върху масата. Нетърпеливите му пръсти разкъсаха корсажа и разголиха гърдите ѝ. Жан трепереше колкото от страх, толкова и от възбуда. Той се наведе над нея и зацелува гърдите ѝ. Ръцете му милваха голата ѝ кожа. Дясната му ръка се плъзна под полата ѝ и развърза шнура на чорапа.
Библиотеката на краля представляваше част от истински лабиринт от различни помещения и салони, известни като
Напълно объркана от бурята, която бушуваше в тялото и сърцето ѝ, Жан стоеше до прозореца и се взираше навън. Кралят отиде в Държавния съвет, но я помоли да го почака. "За мен ще е удоволствие по-късно да вечеряме заедно" – каза ѝ той.
Жан разглеждаше замислено богато украсените покриви от другата страна на малкия вътрешен двор. Дали фактът, че Луи я доведе във "Версай", означаваше сериозен интерес от негова страна? Наистина ли връзката им щеше да се превърне в нещо повече от мимолетно удоволствие? Жан не знаеше отговора.
Обърна гръб на прозореца и застана пред голямото огледало, окачено в една от нишите на стената. Имаше чувството, че вижда чужда жена. Лицето ѝ излъчваше дълбок размисъл, но и нещо похотливо, което я учуди. Кралят нареди на първия си камердинер да ѝ донесе нова рокля, понеже старата беше безнадеждно разкъсана. Светлата коприна, обшита със сребро, ѝ хареса много. Освен това роклята ѝ стана изненадващо добре и за момент Жан се запита как ли работи домакинството на краля, щом е в състояние да ѝ достави толкова бързо подходящ тоалет.
