С мъка откъсна поглед от дълбокото си деколте и се обърна към високите бели лавици с книги. Подвързаните в кожа томове винаги я успокояваха. Устоя на импулса да помилва меките подвързии, докато разглеждаше книгите с нарастващо вълнение. Тук бяха събрани стотици редки произведения, ценни стари издания, съществуващи само в един – два екземпляра. За повечето от тях само беше чувала, защото не се намираха в никоя библиотека. В това помещение сигурно имаше около три хиляди тома.
Льо Норман дьо Турнем и Пари дьо Монмартел се бяха постарали да ѝ опишат в детайли личността на краля и тя знаеше, че през детството си Луи XV е бил обучаван от най-видните учени на страната и е получил разностранно образование.
Жан обходи бавно просторната библиотека. В шкафовете бяха подредени произведения, свързани с математика, география и астрономия, с история и църковно право. Откри много книги по медицина и ботаника, десетки философски трудове. Възхитена от това богатство на писаното слово, тя забрави времето.
– Имате впечатляваща библиотека, сир. Повечето учени биха били прещастливи да прекарат няколко часа сред книгите ви – каза тя, когато Луи се върна при нея.
Придружени от гвардейци, двамата се качиха в кралската карета, за да отидат на вечеря в един от многобройните павилиони в парка на двореца. Кралят кимна учтиво и Жан разбра, че вероятно много пъти е чувал тази похвала.
– Ще ми позволите ли един въпрос? – попита с усмивка тя. – Силно се изненадах, като видях в библиотеката ви редица книги, забранени от цензурата.
Луи се обърна смаян към нея. В погледа му светна неодобрение.
– Учудвам се, че познавате забранени произведения, мадам. Да предположа ли, че и вие сте от хората, които си купуват незаконните издания на тези книги от чужбина?
Жан не бе очаквала тази реакция и затърси правилните думи.
– Е? – попита строго кралят.
– Боя се, че това е слабост на моя пол – отвърна с усмивка тя, без да му позволи да забележи колко е уплашена. По-добре веднага да смени темата. – Очарованието на забраненото упражнява неустоима привлекателна сила върху жените особено когато става въпрос за невинна книга.
Лицето на Луи омекна, но не съвсем.
– Наистина ли е само това, мадам?
Жан кимна бързо.
– Все пак ще ми позволите да отбележа, сир, че понякога се питам дали някои от тези публикации биха имали същия успех, ако не бяха забранени от цензурата – добави тя и се усмихна очарователно.
Кралят отново се слиса и Жан стреснато помисли, че е отишла твърде далеч – но в следващия миг Луи избухна в луд смях.
– Значи според вас не би било зле да си помисля дали просто да не премахна цензурата?
Каретата спря пред павилиона.
– О, сир, никога не бих се одързостила да предложа такава крайна мярка! Исках само да кажа, че именно забраната прави книгите интересни и продаваеми.
Лакеят отвори вратичката с поклон. Луи слезе и ѝ подаде ръка.
– Вероятно имате право, мадам, но се боя, че нито аристократите, нито Църквата ще приемат аргументите ви – каза той, докато влизаха в павилиона.
Въведе я в елегантен салон, издържан в зелено и златно. Големите прозорци откриваха гледка към изкуствено езеро, осветено от факли. В средата сияеше златна купа, от която струеше вода.
Двама лакеи поеха наметките им. Масата до прозореца бе сервирана за двама.
Луи се обърна към Жан с неприкрита жадност.
– Изглеждате невероятно, мадам. Май ще се изкуша днес за втори път да се лиша от храна – промълви дрезгаво той и целуна ръката ѝ.
По неравния черен път трополеше прашна пътническа карета с изтощени до смърт коне, които отдавна бяха престанали да се подчиняват на камшика и едва се влачеха.
Огромните стари дъбове и кестени, гордостта на Сенар, се плъзгаха покрай прозорчето на каретата. Слава богу, скоро ще си бъда у дома, помисли си Шарл и разтърси глава, за да прогони дрямката. Всяка костичка по тялото го болеше, ризата и жакетът му бяха мръсни, едва понасяше миризмата на гнило, загнездила се в седалките на старата карета. Отказа да нощува в хановете, покрай които минаваха, защото се боеше от въшки и дървеници и копнееше по-скоро да се добере до "Етиол".
Свърши добра работа в Прованс. Уреди нещата доста по-бързо, отколкото очакваше след пространните и объркани обяснения на Льо Норман дьо Турнем. Освен дребните измами на един търговец на платове не откри признаци за нелегална търговия или укриване на данъци. Всъщност можеше да си спести цялото това дълго, уморително пътуване. Чичо му очевидно бе преценил погрешно положението в Прованс и през последните дни Шарл все по-често се питаше дали пък това не е знак, че Льо Норман дьо Турнем остарява. Облегна се на седалката и на кръглото му лице се изписа задоволство. Очакваха го само приятни неща. Скоро ще стане генерален данъчен откупчик и ще наследи цялото богатство на чичо си.
Каретата мина през едно кръстовище и зави по дълга алея, обградена от високи дървета. В края ѝ се виждаше господарският дом на "Етиол", който с ъгловите си кули почти напомняше на малък дворец.
