За първи път от много време Луи спеше спокойно и дълбоко. Жан изпитваше безмерна нежност към заспалия до нея мъж. През последните дни беше треперила от страх, че меланхолията и моралните терзания на краля ще вбият клин помежду им, и все още не можеше да се отърси от опасенията си. Нямаше нищо по-лошо от студенината и дистанцията, с които той се отнасяше към нея. Почти от година беше негова официална метреса, но позицията ѝ в Двора изобщо не беше стабилна – наскоро отново осъзна болезнено този факт. С цялата наивност на своите 24 години тя беше вярвала, че любовта на краля е достатъчна да спечели придворните на своя страна, да ги очарова с изяществото и дружелюбието си. Вместо това се оказа, че омразата и враждебността им растат с всеки изминал ден. Нямаше представа какво да стори. Би могла да се пребори с един или двама, но срещу целия Двор? Докато се взираше в спящия Луи, тя взе решение да се бори.
На следващата сутрин Луи отиде при нея веднага след церемонията по обличането. Лакеите им сервираха втора закуска, но и двамата не се докоснаха до храната.
– Последните дни и седмици не бяха леки и аз ви благодаря, че бяхте до мен – рече кралят, без да вдигне глава. Пръстите му милваха филигранната дръжка на позлатената чаша.
Жан разбра, че Луи е преодолял най-черния мрак на депресията си, макар изражението му все още да издаваше меланхолия.
– Бях много загрижена за вас – отвърна нежно тя и сложи длан върху ръката му. – Беше почти невъзможно да се доближа до вас.
– Знам, знам... – той преплете пръсти с нейните. – Сенките на миналото често ме застигат. – След кратко мълчание я погледна пронизващо изпод гъстите си мигли. – У вас има нещо магично, мадам. Все едно не сте от този свят. Снощи, докато седях в дълбоко отчаяние, се явихте като светъл лъч в мрака и проникнахте в сърцето ми.
Жан помилва бузата му, наведе се към него и го целуна.
– Много се радвам, че се завърнахте при мен, сир. Дните без вас бяха студени и самотни.
Жан съзнаваше необходимостта спешно да откъсне Луи от мрачната атмосфера в Двора. Само така той щеше да преодолее докрай своята потиснатост. За да отклони вниманието му, тя му предложи вечерта да отидат в Париж.
– Инкогнито както някога.
Луи се съгласи.
На смрачаване двамата се измъкнаха тайно от двореца. Придружаваха ги херцог Д'Айен, Ришельо и графиня Д'Естрад. Стигнаха в града по тъмно. Чувстваха се като палави деца, направили хубава беля. От цяла вечност не бяха идвали в Париж.
За да не ги познаят, всички носеха дрехи като обикновените хора. Жан и графиня Д'Естрад се бяха пременили в простички рокли от тъмножълт памучен плат, с шалове и снежнобели бонета. Кралят, Ришельо и Д'Айен изнамериха отнякъде сиви и кафяви жакети от дебело платно, шалчета и широкополи шапки. Повикаха обикновен наемен файтон от Париж. На пръв поглед наистина приличаха на компания заможни буржоа.
Първо спряха в близкото предградие, където се провеждаше летен празник. Потанцуваха около час на брега на реката, без да направят особено впечатление. Херцог Д'Айен отиде да купи вино от една лавка. Едрият, червенобузест продавач веднага забеляза добре поддържаната ръка на клиента и впи поглед в пръстена с печат, който херцогът бе забравил да свали. Д'Айен му подаде няколко монети, но мъжът трескаво заклати глава и отстъпи назад, кланяйки се непохватно.
– Не, не, господарю, вие не бива да плащате – пошепна почтително той.
Хората наоколо ги зяпаха с отворени уста. Д'Айен побърза да се върне при краля. Изпиха набързо виното и продължиха нататък в най-добро настроение.
Файтонът прекоси Сена по Кралския мост. По тъмната водна повърхност блещукаха отраженията на звездите. Ришельо наля на дамите и господата шампанско, и то с такъв замах, че изпръска всички и ги разсмя. Херцогът свали голямата кафява шапка, която непрекъснато падаше върху лицето му, и въздъхна облекчено.
– Сир! Дами и господа! – Д'Айен се поклони галантно, в пълен контраст с костюма му и с тоалетите на другите.
– Е, този път трябва да благодарим на вас, че едва не ни познаха, мосю Д'Айен – отбеляза развеселено кралят и пое чашата с шампанско.
– Най-смирено моля за извинение, сир – отвърна съкрушено херцогът и скри пръстена в джоба на жакета си.
Пътуването продължи сред смях и шеги. Луи прегърна Жан и я притисна до себе си.
– Идеята ви да дойдем в Париж беше прекрасна, мадам.
Тя се усмихна и всички чукнаха чашите си.
– За живота и за любовта! – извика весело Ришельо. В този миг файтонът направи завой и шампанското отново плисна върху дрехите им.
Слязоха пред Пале Роял. През лятото градината на двореца беше отворена до късно и петимата се смесиха с навалицата, която се разхождаше под осветените с фенери аркади. В сянката на дърветата се целуваха влюбени двойки, в кафенетата седяха шумно разговарящи хора и се наслаждаваха на топлата нощ. Свиреше музика, край един от фонтаните пиян оперен певец изпълняваше арии, по сергиите предлагаха освежителни напитки и всякакви дреболии – от ароматизирана вода до клечки за зъби.
