– Сир, принцът е ваш братовчед и в момента е дълбоко засегнат от действията ви. Права ли съм? – Бе проумяла, че с този ход има шанс да спечели на своя страна и принц Конти, и граф Д'Аржансон. А Луи ще е щастлив от помирението с братовчед си. – Ако го произведете главнокомандващ, ще го компенсирате за изгубения спор с маршал Дьо Сакс. В противен случай отношенията ви ще се влошат още повече, и то за дълго. Маршалът едва ли ще се зарадва много, когато принцът стане главнокомандващ, но благодарение на вас той е извоювал чест и слава и знае, че ще има още много случаи да ги заслужи отново.
Луи я наблюдаваше изпитателно. Очевидно се питаше как ѝ е дошла тази идея.
– Вашите размишления несъмнено заслужават да им отдам внимание – рече най-после той. На устните му заигра усмивка и за момент Жан си помисли, че е разбрал защо тя взема страната на принца. Във всеки случай мисълта да направи братовчед си главнокомандващ му бе харесала.
На следващия ден Жан срещна граф Д'Аржансон в Огледалната зала. Тежкият волан на роклята ѝ метеше гладкия паркет и присъстващите я проследиха с любопитни погледи, когато тя целеустремено закрачи към военния министър, задълбочен в разговор с граф Дьо Морпа и херцог Дьо Ришельо. Тримата очевидно забелязаха приближаването ѝ, но не прекъснаха разговора си.
Жан спря пред тях и изобрази на лицето си сияеща усмивка.
– Колко прекрасно е да видиш най-важните съветници на Негово Величество, събрани на едно място...
– Много се радвам да ви видя, мадам – граф Дьо Морпа се усмихна презрително. – За нещастие съм зает и ви моля да ме извините.
Тя се усмихна хладно. Бе загубила всяка надежда да спечели Морпа на своя страна. Проследи министъра с поглед до другата страна на залата и се обърна към граф Д'Аржансон:
– Простете, графе, моля ви да пожертвате за мен няколко мига от скъпоценното си време.
Министърът остана не по-малко изненадан от Ришельо.
Жан отвори ветрилото си и се усмихна сияещо.
– Само няколко мига – повтори тя и графът кимна неохотно.
Двамата се запътиха към далечния ъгъл на залата, сподирени от много изненадани погледи.
– Е, мадам?
Жан не се уплаши от скучаещата учтивост на тона му.
– Мосю Д'Аржансон, вие положително знаете за намерението на краля да назначи нов главнокомандващ.
Тясното лице с аристократичен нос замръзна в непроницаема маска.
– В Двора има достатъчно очи и уши, мадам, и аз отдавна съм в течение, че отличието няма да бъде дадено на принц Дьо Конти, каквото беше моето желание, а на маршал Дьо Сакс. На чужденец...
Жан само се усмихна и продължи да върви.
– Вярно е, Негово Величество има високо мнение за маршал Дьо Сакс, мосю. Лично аз обаче бих се радвала, ако главнокомандващ, стане принц Дьо Конти.
Д'Аржансон се усмихна цинично.
– Сериозно ли, мадам? Защо не го кажете лично на принца?
Жан се обърна към него и го погледна право в очите.
– Защото вие сте министър на войната, графе. В никакъв случай не бих си позволила да ви подмина.
Графът я измери с недоверчив поглед. Виждаше се, че не вярва на нито една нейна дума. Жан поклати глава и въздъхна тихо.
– Графе, не сме приятели, знам, но мосю Пари дьо Монмартел, моят кръстник, и неговият брат мосю Пари Дюверни отдавна работят във ваша полза. Много ще се радвам, ако по някакъв начин мога да допринеса за подобряване на отношенията ви. Освен това дължа благодарност на семейството на принца – нали неговата майка ме представи в Двора.
Д'Аржансон я гледаше слисано.
– Ако бих могла да разчитам от ваша страна на... е, не бих го нарекла приятелство, но да кажем неутралност към мен и моята позиция в Двора, съм готова да се застъпя за принц Дьо Конти пред краля – заключи тихо Жан.
Министърът я гледаше колебливо.
– Говоря искрено, мосю. Моля ви да размислите.
Д'Аржансон бързо взе решение. Само след ден Жан получи писмо.
Жан остана много доволна. Отговорът беше еднозначен. Точно както очакваше, отношенията ѝ с графа и със самия принц Дьо Конти почти се нормализираха, след като кралят обяви решението си да направи принца главнокомандващ.
Пари дьо Монмартел и Льо Норман дьо Турнем обаче не бяха толкова въодушевени. Двамата се появиха един следобед и завариха Жан да си играе с Александрин. При вида на мрачните им лица тя побърза да отпрати камериерките.
Пари дьо Монмартел ѝ подаде писмо от брат си, армейския доставчик Пари Дюверни.
– Маршал Дьо Сакс е бесен – обясни кратко той.
Жан остави дъщеричката си на пода и я побутна към другия край на салона.
– Поиграй си малко с Цезар и Феличе, миличка.
