Хапнаха в малка гостилничка и отидоха да танцуват в един от локалите под открито небе. Десетки двойки се въртяха в захлас по танцовата площадка – всъщност просто поляна сред дърветата, посипана с пясък. Безгрижното веселие на парижани се предаде и на краля.
Луи не откъсваше поглед от Жан, която с бялото боне, кърпата на раменете и простичкия корсаж имаше вид на невинна девойка.
– Вие сте жена с много лица, мадам.
Зарадвана, тя се усмихна. Добре направи, че помоли краля да дойдат в Париж. Той обичаше да танцува, обичаше да я докосва и това му помагаше да забрави поне за малко мъката и отчаянието. Тя си спомни първите им срещи на бала с маски и бала в Кметството и по очите му разбра, че и той мисли за тях.
Танцът свърши. Близо до тях шумно разговаряха двама пияни и Луи сложи ръка на кръста ѝ, за да се отдалечат от тях. Двамата тръгнаха да се поразходят под грамадните кестени, над които сияеше ясното, отрупано със звезди небе. Жан забеляза с ъгълчето на окото си, че херцог Д'Айен ги следва незабележимо.
– Вижте, точно над нас е Голямата мечка, а ей там е Сатурн.
Жан последва примера на краля и вдигна глава към небето.
Редом с архитектурата астрономията беше голямата му страст. Всеки ден прекарваше по няколко часа с придворните астрономи Лемоние и Касини в наблюдения на звездите. След като ѝ показа още няколко съзвездия, Луи я отведе зад едно дърво и я целуна страстно под закрилата на мрака.
При първата целувка Жан се засмя звънко като младо момиче.
– Не бива така, сир!
– Не е редно да ме наричате така, докато сме тук – отвърна той с добре изиграна строгост, но гласът му прозвуча безгрижно, какъвто не го беше чувала от седмици.
Той я целуна отново, жадно и настойчиво, и Жан се разтрепери. Даже в жакета от сиво платно и простата широкопола шапка той изглеждаше прекрасно и тя неволно се запита как ли щеше да се развие животът им, ако се бяха срещнали при други обстоятелства. Ако той не беше крал на Франция. Ръцете му се плъзгаха по краката ѝ, тя вдишваше дълбоко аромата на кестеновите дървета и примираше от щастие. Искаше ѝ се да задържи този миг за вечността.
– Сир! Простете!
Херцог Д'Айен изникна от мрака и се поклони.
Двамата се отделиха един от друг. Наблизо се чуваше шумна разправия.
– Простете, сир, но двама пияни се скараха жестоко и хората повикаха гвардията. Смятам, че е по-добре да се махаме оттук.
Кралят кимна със съжаление.
За безкрайно облекчение на Жан кралят преодоля меланхолията си и се освободи от влиянието на духовниците. Връзката помежду им стана още по-здрава, но тя знаеше колко е важно да предприеме решителни стъпки, за да укрепи позицията си в сложната система на Версайския двор. "Имаш могъщи врагове, които ще сторят всичко, за да те унищожат." Думите на старата циганка не излизаха от главата ѝ. Тя прекарваше безсънни нощи, питайки се как да постъпи. Инстинктът ѝ подсказваше да нападне придворните със собствените им оръжия, а именно с жажда за власт и влияние. Срещна се с Пари дьо Монмартел и Льо Норман дьо Турнем и тримата се съгласиха, че първата важна стъпка е граф Д'Аржансон, с когото братята Пари поддържаха тесни делови връзки, да мине на нейна страна. Но не можаха да измислят как да стане това.
Самият крал я наведе на мисълта как да действа. Няколко дни след нощната обиколка в Париж двамата се разхождаха по терасата на покрива, която с многото си разкошни растения, цветя и волиери напомняше на висяща градина, и разговаряха за кралския братовчед, принц Дьо Конти.
– Точно според очакванията ни той е дълбоко обиден – разказа ѝ кралят.
Както винаги, когато не одобряваше нещо, на челото му се появи дълбока бръчка. През август Луи приключи спора между принца и маршал Дьо Сакс във Фландрия, като направи стария маршал единствен командващ армиите. Принц Дьо Конти веднага си намери извинение и се върна в Париж. Гордостта му не допускаше да се подчинява на маршала. Луи ценеше по-младия си братовчед и вътрешно одобряваше реакцията му.
– Не се притеснявайте. Ще мине малко време и той ще разбере колко правилно е решението ви – опита се да го успокои Жан.
– Много се надявам! Държа да съм в добри отношения с братовчед си, ала мосю Дьо Сакс е по-опитен и по-добър войник. – Лицето на Луи помрачня. – Не искам да си представя как ще реагира принцът, като направя маршала главнокомандващ.
– Взехте ли вече решение?
– Не, но съм склонен да избера Сакс.
Жан откъсна едно цвете и го помириса със замислено изражение. След завръщането си Конти се държеше ледено с нея – знак, че я смята отговорна, заедно с братята Пари, разбира се, за решението на краля да му отнеме командването. Всички знаеха за близките отношения на банкерите с маршала. Положението щеше да се влоши още повече, когато кралят наистина направи стария маршал главнокомандващ.
Жан спря и поклати глава. В ума ѝ започваше да се оформя интересна мисъл.
– Знаете ли, според мен не би било зле да направите братовчед си главнокомандващ.
Луи се обърна смаяно.
– И защо да предпочета него?
Жан завъртя цветето между пръстите си.
