Кълин подкара в галоп след останалите, но някакъв войник на черен жребец пресече пътя му и се насочи право насреща. Докато опитваше да го заобиколи, сребърният кинжал зърна под шлема на противника подпухнали очи и набола четина. Двамата замахнаха едновременно, отбиха, размениха още един удар. Врагът крещеше ругатни, Кълин се биеше невъзмутимо и продължаваше да отблъсква меча му, докато накрая вбесеният войник замахна толкова силно, че остави дясната си страна непокрита. Кълин пое удара с щита и жестоко посече противника през дясната ръка. Раздаде се пукот на кост и изпод ризницата бликна кръв. Ръмжейки от болка, врагът изтърва меча и се опита да завърти коня. Кълин го остави да избяга. Искаше да се добере до Корбин.
Отпред отрядът на Слигин бе обкръжил Корбин и неколцина войници, които храбро отбраняваха господаря си. Кълин видя как се задава нова група с кафяво-зелени щитове и препусна нататък.
— Милорд Слигин! Флангът!
Но враговете препуснаха не към Слигин, а срещу него. Кълин едва успя да обърне коня и да пресрещне атаката, преди да попадне в обръч.
— Сребърният кинжал! Убийте го!
Нямаше време да се пита защо нападат един прост сребърен кинжал, сякаш е знатен благородник. Върху лявото му рамо се стовари удар, човекът отпред се готвеше да го намушка. Кълин отби в последния миг, отдръпна се и посече войника отдясно. Те можеха да го нападат по четирима наведнъж и не му оставаше нищо друго, освен да отскача, да се привежда и да сече слепешком. Пое нов удар с щита си и дървото се пропука; после огнена болка го проряза отляво в ребрата. През крясъците на битката чу как дивият смях на Родри идва все по-близо.
Задъхан от болка, Кълин уби човека пред себе си с удар в гърлото, който премаза гръкляна му и го повали от коня, но на негово място незабавно изникна друг. Лявата му ръка изпращя и сякаш се обгърна в пламъци. Той се завъртя на седлото и се опита да отбие, но щитът опъна счупената ръка назад. Захвърли го с ругатня и отби удар отдясно. Смехът на Родри ставаше все по-силен, ала все още бе твърде далеч.
Изведнъж войникът отляво изпищя и конят му рухна мъртъв. Нещо се стрелна във въздуха край лицето на Кълин. Стрелата прониза ризницата на врага отдясно и бликна кръв. Човекът се опита да отстъпи, но друга стрела го улучи в гърба и той с крясък падна от седлото. Тълпата се пръсна, удари на бяг, ала попадна право срещу връхлитащия отряд на Родри. В последен миг на прояснение Кълин видя как Дженантар препуска с изпънат лък в ръцете. После изтърва меча и опита да се вкопчи в седлото, но ръкавиците бяха хлъзгави от собствената му кръв. Докато ги гледаше смаяно, отнякъде долетя мрак и той се свлече край шията на коня.
Сякаш се мъчеше да изплува към повърхността на дълбока синя река. От време на време почти успяваше; виждаше пред себе си светлина и чуваше нещо, което напомняше гласа на Невин, но всеки път мощен въртоп го засмукваше пак надолу, където почваше да се дави, обгърнат от синевата. Изведнъж чу как някой го подиграва с тънък, сладникав глас, който мазно нахлуваше в съзнанието му. Гласът сякаш идваше от вихрената синя мъгла около него. В този момент забеляза блестяща сребриста нишка, която излизаше от странно безплътното му тяло и се спускаше нейде… нейде надолу. Не виждаше края й. Обгърна го нова вълна от трептяща, задавяща синева. Гласът подиграваше да се лее, да се подиграва и да го нарича мъртвец.
Внезапно видя Невин… или по-скоро бледото му изображение — призрак, сянка? В тази странна форма старецът крачеше насреща му и когато наближи, почна да пее на някакъв странен език. Синята река вече течеше по-бавно, сетне спря съвсем. Невин пристъпи до него и хвана ръката му.
И изведнъж Кълин се опомни. Невин, само че вече в плът и кръв, стоеше наблизо под лъчите на яркото слънце. Въпреки цялата си воинска храброст, Кълин изстена, защото го прониза огнена болка в рамото и ребрата. Когато опита да се раздвижи, дървените шини около дясната му ръка изтракаха по дъното на каруцата.
— По-полека, приятелю — каза Невин. — Не мърдай.
— Вода…
Някой внимателно го повдигна, после поднесе към устните му чаша вода. Той я изгълта жадно.
— Искаш ли още? — запита Родри.
— Искам.
Родри му помогна да изпие още една чаша, след това избърса лицето му с влажен парцал.
— Опитах да се добера навреме — каза младежът. — Повярвай, моля те… опитах да стигна до теб.
— Знам — отвърна Кълин, леко озадачен от вълнението му. — Какво стана с Корбин?
— Избяга. Не мисли сега за това.
Слънчевото небе се завъртя и литна настрани. Отново пропадна в мрак, но сега просто спеше.
Докато слугите отнасяха Кълин и полагаха върху каруцата следващия ранен, Невин изплакна окървавените си ръце в кофа вода. Единствено той знаеше каква жестока борба бе водил, за да спаси сребърния кинжал; сам се изумяваше, че е успял да изпадне в транс и същевременно да остане прав. Малко зелено духче клечеше наблизо и замислено го гледаше как избърсва ръце с парче чисто платно. Невин се озърна и му прошепна:
— Добре, че му предупреди. Благодаря ти, благодаря и на твоите приятели.
