За момент съзнанието му просто отказа да възприеме вестта.
— Родри! — Кълин го разтръска с всичка сила. — Подай сигнала.
Родри откачи рога от пояса си, но не засвири. Накрая Кълин го изтръгна от ръцете му и подаде сигнал за сбор. Родри избърса сълзите си с опакото на бойната ръкавица. Чак сега усети, че се превива от болка.
— Само два пръста надясно и копитото е щяло да му пречупи гръбнака — каза Невин. — Два пръста по-долу и щеше да остане без бъбрек. Нашият кадвридок е късметлия като сребърен кинжал.
Кълин кимна. Гол до кръста, Родри лежеше по очи върху каруцата, която Невин използваше вместо болница. На гърба му бе изскочила синьо-червена подутина колкото ябълка.
— Е, билкарю, направо се чудя, че няма счупени ребра.
— И аз.
Родри извъртя глава да ги погледне. По ръцете и раменете му имаше още много синини и ранички там, където вражеските мечове бяха набили брънките на ризницата дълбоко в кожата. Кълин често си мислеше колко е странно, че бардовете описват как бойците се кълцат на парчета, а всъщност хората просто се пребиваха до смърт с мечовете.
— Няма какво да ме глезите като дърта бабичка — отсече Родри. — Първо се погрижете за тежко ранените.
— Глупости. В тая армия има трима хирурзи, а и Адерин не е по-лош билкар от мен. Освен това битката беше кървава само около вас, милорд.
Кълин тихичко подсвирна, защото едва сега разбираше какво е станало. Невин се разрови из пакетите билки в каруцата, сипа нещо в хаванчето и наля вода от котлето, което кипеше на близкия огън.
— Ще ви направя компрес за отока. Докато не го свалим, не бива да яздите. Ами ти, сребърен кинжал? Не се ли нуждаеш от услугите ми?
— Не, благодаря. Като бойци ония палета на Корбин не струват и свинска пръдня.
— Все тъй скромен, а? — подхвърли Родри. — Не го слушай, Невин. Много добре знам, че без него щях да съм мъртъв.
Невин рязко вдигна глава и се вгледа в очите на сребърния кинжал. Кълин имаше чувството, че този взор прониква до дъното на душата му като нажежено желязо, кара го да си припомни някаква стара вина или позор, ала когато се опита да разбере нещо повече, споменът избледня и изчезна.
— Значи днес си сторил добро дело, Кълин от Кермор — тихо изрече Невин. — Ще видим дали Родри знае как да плати дълга си.
— Не искам никакво плащане — изръмжа Кълин. — Знам, че съм прост сребърен кинжал, но тоя път не се бих за пари.
— Не това имах предвид.
Кълин вирна глава и се отдалечи. Не приемаше подигравки от никого, та бил той и майстор на деомера.
Постепенно армията се сбираше около обоза. Кълин тъкмо отиваше да избърше коня си, когато го догони лорд Слигин. Ризницата на негово благородие беше изпръскана с кръв, а мустакът му провисваше от пот.
— Видях как измъкна Родри от схватката. Благодаря ти, сребърен кинжал.
— Няма защо, милорд. Обещах да го пазя.
— Ха! Не един доблестен воин си е забравял клетвата, като опре да скочи от седлото насред сражение. Кълна се в задниците на боговете, човече, ти имаш повече чест от онзи скапан Корбин. — Слигин яростно повиши глас. — Видя ли какво стана? Ама че страхливец! Долна селяшка измама — да подлъже Родри по тоя начин! Какво безчестие! Слава на боговете, че ти се досети навреме.
— Не съм се досетил, милорд. Очаквах нещо подобно.
Слигин зяпна от изненада.
— Щом един лорд е готов да избие търговски керван, за да подмами врага си, значи няма чувство за чест — продължи Кълин. — Затова когато Родри препусна в атака, аз бях плътно зад него.
Вечерта лордовете се събраха на военен съвет и Передир лично покани Кълин да вземе участие. Макар и трудно, Родри вече можеше да ходи и да сяда, но сребърният кинжал знаеше от опит, че на следващия ден ще е схванат като меч. С нарастваща ярост Кълин и Родри изслушаха как другите лордове разказват за битката. Никой от тях не бе нападнат, никой не бе срещнал сериозна заплаха; враговете просто им бяха преградили пътя, за да не помогнат на Родри.
— Най-много ме мъчи това — каза Родри, — че изобщо не зърнах Корбин на полесражението. Жалък страхливец!
— Не е било от страх — каза Передир. — Просто не е искал да убие лично брата на гуербрета и сина на лейди Ловиан. Така когато се дойде до преговори, ще може да заяви, че смъртта ви е чиста случайност.
— А той иска точно това, проклет да е заедно с топките си — намеси се Слигин. — Ще напада докато някой убие кадвридока, после тутакси ще помоли за мир.
— Разрешете, милорди — каза Кълин. — Щом е тъй, остава ни само едно — да убием Корбин, преди да е замолил за каквото и да било.
— Адски си прав! — изръмжа Слигин. — Като види човек разпенено псе, не вика скапания кучкар, ами направо му сече главата.
Насядаха по-близо един до друг, за да обсъдят плана. Решиха при следващата битка лордовете да яздят в плътна формация около Родри, водени от Кълин и Слигин. Съпроводени от най-добрите бойци, щяха да обикалят полесражението, докато се натъкнат на Корбин.
— И се обзалагам, че ще го открием най-отзад — каза Едар. — Ще заръчам на хората си да се бият на кръв. Стига толкова танци и задявки. Време е ония да разберат подир какъв човек са тръгнали.
