От ясното звездно небе над ливадата долетяха три гръмотевици. Джил изпищя и кръвта й застина в жилите. Адерин бавно отпусна ръце и се вгледа в мъртвеца. Дори и в неясното лунно сияние Джил различи, че полага отчаяни усилия да се овладее. Дженантар прегърна стареца през раменете, тихо зашепна нещо на елфически и го поведе към дърветата.
— Да отнесем в лагера тая мърша. — Калондериел презрително подритна главата на Лодлейн. — Гледката сигурно ще зарадва нашия кадвридок.
Докато се привеждаха да вдигнат трупа, Джил чу откъм дърветата протяжния скръбен вой на Адерин. Стенанието се повтаряше в тъй трескав и болезнен ритъм, че тя въздъхна от облекчение, когато звукът заглъхна в далечината. Беше изумена от подобна скръб за неприятеля и можеше само да предполага, че има нещо вярно в старите легенди, според които общата работа над деомера създавала нерушими връзки между хората.
Когато се домъкнаха до лагера с товара си, един от стражите разпозна Лодлейн и изкрещя името му. Незабавно цялата армия скочи на крак. Благородници и прости войници се струпаха безразборно наоколо и със смях взеха се тупат по гърбовете, щом трупът падна в нозете на Родри.
— Значи това псе кърви като най-обикновен човек, нали? — извика младият лорд. — Е, хора, какво ще речете сега за проклетия му деомер?
Армията отвърна с дюдюкане и псувни. Родри вдигна ръка за тишина.
— От моя страна би било почтено да върна съветника при господаря му, нали така? Чудя се какво ли ще си помисли онзи смрадлив пор, като го види?
Войниците се разсмяха и нададоха възторжени крясъци. Джил погледна към мрачния дън и се запита дали Корбин и неговите хора чуват глъчката. Някакво хладно деомерско предчувствие й подсказа, че утре ще е денят на битката. Единственият начин Корбин и Новек да спасят поне частица от загубената си чест бе да излязат навън и да умрат.
Късно тази нощ Невин опита да се свърже с Адерин. Усещаше съзнанието на стария си ученик — разкъсано, смазано от скръб, изпълнено с такава болка, че от собствените му очи бликнаха сълзи. Прекрати опитите и остави Адерин насаме със страданието. По-късно щеше да има време за разговори и подробности, но вече знаеше най-важното — Лодлейн беше мъртъв. Невин остави мангала, отвори капаците на прозореца и се загледа в нощта.
Далече под него градчето Дън Гуербин тънеше в мрак и безмълвие. Някъде излая куче; в един двор просветна фенер и след малко изгасна. Невин изпита дълбока благодарност, че спящите хора никога нямаше да узнаят какви невероятни заплахи са надвисвали над тях и техните господари. През последната седмица се бе свързал с другите майстори на деомера, пръснати като рехава мрежа из цялото кралство. Неколцина потвърдиха, че са усетили следи от черен деомер и сега всички бяха нащрек. Скоро Невин щеше да чуе новини за бягащия си враг. Поне така се надяваше, защото искаше час по-скоро да предприеме нещо срещу него.
— А утре възелът ще се разплете — сподели той със звездното небе. — О, богове, пазете моята Джил.
Лагерът бе вдигнат, колите на обоза отстъпиха назад към края на ливадата. В изгряващото утро бойците седяха върху конете си пред Дън Бръдлин и чакаха. Като последен благороден жест спрямо противника, Родри бе разположил своите хора малко по-далече, та Корбин да изведе цялата си войска преди началото на боя. Отстрани Джил яздеше между него и Слигин. Зад тях чакаше отряд от копиеносци, готови да защитят своята деомерска отмъстителка.
— Не забравяй заповедите — обърна се Родри към Джил. — Изчакай да ти пробием път към Корбин. После е твой.
Джил се усмихна. Сега, когато часът наближаваше, страхът й бе нейде далече, от него оставаше само лек хлад в корема. Нетърпелив и готов за схватката, Изгрев пристъпваше от крак на крак. Изведнъж вятърът донесе откъм дъна песента на сребърни рогове. Джил дръпна качулката на ризницата върху дебелата плетена шапка, сложи отгоре шлема и намести щита пред себе си, докато наоколо копията се люшкаха и заемаха бойна позиция. Далечните рогове запяха отново и тя изтегли меча.
Портите на Дън Бръдлин се разтвориха с глухо скърцане. С лорд Передир начело, основната част от армията на Родри се люшна напред, спря за момент, после препусна в атака, докато вражеските вълни се изсипваха от крепостта, завиваха и се разтегляха в нестройна редица, за да посрещнат удара. Облак метателни копия описа в небето висока дъга и над ливадата избухнаха войнствени крясъци.
— Заемете позиция! — изкрещя Родри на хората от своя отряд.
Бойците обкръжиха Джил, но се държаха на няколко крачки разстояние, за да й оставят свободно пространство, когато започне битката. Тя се изправи на стремето и огледа полето, над което вече се вдигаха гъсти облаци прах. Новек и хората на Корбин се биеха храбро, разделени на двойки — бяха спрели конете си хълбок до хълбок, но обърнати в различни посоки, и сечаха прииждащия противник. Джил зърна Передир в центъра на свирепата схватка близо до Новек. Шумът бе ужасяващ; кой знае защо, не бе очаквала от сражението тъй оглушителен звън и крясъци.
— Там! — изрева Слигин. — Ето го, излиза от портата!
