Разпознаха го по зеления щит със сребърен ръб. Корбин препускаше на черен жребец, следван от група бойци. С пронизителен крясък Родри поведе напред своя отряд. Изведнъж той се разсмя — звук на хладна, свирепа ярост, долетял сякаш направо от дивите времена на Зората. Отрядът се устреми в галоп и нахълта сред схватката. Въртяха се, криволичеха, сечаха с лудешки викове, за да си пробият път към Корбин и Джил се чувстваше като сухо листо, понесено от течението.
Пред нея Родри се задавяше от безумен смях и Джил зърна как окървавеният му меч проблясва под слънцето. През подскачащата, кипяща маса от хора и коне едва го различаваше — двама от войниците на Корбин връхлитаха насреща, а Слигин се мъчеше да застане до него. Накъдето и да погледнеше, виждаше само ругаещи, удрящи хора; в безуспешен опит да се отдръпнат, изплашените коне се изправяха на задни крака. Изведнъж в задавения смях на Родри се вля тъй диво веселие, че Джил инстинктивно усети — заплашваше го смъртна опасност. Тя рискува да се изправи на стремето и забеляза как хората на Корбин се отдръпват, за да сторят път на господаря си. Той искаше да предприеме един последен опит да убие Родри и никой друг освен Джил не можеше да му попречи.
В този миг Джил обезумя. Кървава мъгла обагри света; от гърлото й избликна боен вик; вече не бе в състояние да разсъждава. Тя завъртя Изгрев, изплъзна се от смаяната охрана и препусна право към Родри, като сечеше, отбиваше и продължаваше да крещи. Когато някакъв мъж върху дорест кон се опита да застане на пътя й, Джил го атакува — това бе война на нерви и тя спечели, защото онзи отби настрани. Със съвършено движение Изгрев последва противника и Джил му нанесе удар отстрани, който го подметна в седлото. Преди човекът да се защити, тя завъртя меча обратно и го улучи в лицето. С пронизителен писък войникът рухна под копитата на собствения си кон.
Докато препънатият жребец рухваше на земята, Изгрев без команда прескочи през него и Джил се озова отвъд вражеската редица, вляво от Родри. Сред тълпата отсреща се мярна зелен щит със сребрист ръб. Докато отбиваше удар отстрани, Джил зърна лицето на Корбин — потен и озъбен, той замахваше срещу Слигин. Раненият Слигин изтърва меча и се вкопчи в седлото; следващият удар щеше да го довърши, но в този миг Джил изкрещя и плесна коня на Слигин с плоското на меча, за да отскочи назад. Един от бойците грабна юздите и побягна с господаря си.
— Корбин! — провикна се Джил. — Приготви се да срещнеш Уирда си!
Той я чу. Отметна глава и извърна очи към нея. Макар да бе покрита с пот и прахоляк, Корбин несъмнено разбра, че е жена, защото застина за част от секундата. Крещейки най-гнусните ругатни, които някога бе чувала, Джил отби удар отстрани и се устреми право към него. Изведнъж той завъртя коня и побягна, като разблъскваше собствените си хора. Един от тях изскочи пред Джил, за да прикрие отстъплението му.
— Страхливец!
Гласът й секна от ярост. Вече почти не се сещаше да отбива — само сечеше, удряше и се мъчеше да повали конника пред себе си. Внезапно той не издържа, врътна се и препусна позорно подир господаря си. Изгрев прескочи един мъртъв кон и тълпата остана назад. Под надвисналия прашен облак битката бушуваше из цялата ливада. Тук-там се сражаваха групички около един или друг лорд; разпръснати бойци влизаха в отделни двубои по всички краища на пасището; ранени мъже се щураха безцелно насам-натам. Далече отпред черният кон на Корбин бягаше от битката.
— Копеле. Изгрев, настигни го!
Западняшкият жребец се стрелна в шеметен галоп, сякаш и той бе забелязал врага. Прескачаха трупове, заобикаляха схватки и продължаваха да се носят напред, рискувайки всеки момент да си строшат вратовете по неравното поле. Сред дивия шум на сражението Корбин едва ли щеше да ги чуе, преди да е станало твърде късно, ала когато вече го догонваха и Изгрев ускори бяг със сетни сили, някакъв зъл демон накара врага да се озърне. Той замахна с плоското на меча си и черният жребец препусна още по-бързо.
— Спри! — изкрещя Джил. — Страхливец!
Изгрев се сниши и опита да догони противника, но по тялото му се стичаха парцали разпенена пот и отпочиналият черен кон неумолимо продължаваше да се откъсва. Разплакана от яд, Джил намали ход. Корбин щеше да се измъкне само защото беше гаден страхливец. Ненадейно черният кон диво подскочи, размахвайки предни крака, сетне рухна с елфическа стрела в гърлото. Корбин едва успя да се изтъркули от седлото и с усилие стана на крака, като търсеше пипнешком меча си. Джил избухна в безумен смях, скочи на земята и се втурна към него. С крайчеца на окото си зърна Калондериел да препуска към тях.
С щит и меч в ръцете, Корбин леко се приведе напред и зае бойна стойка. Под кората от пот и прах лицето му беше мъртвешки бледо. Джил изкрещя свирепо, хвърли се в лъжлива атака, после стовари меча. Той едва успя да поеме удара с щита.
— О, знам да се бия, нали? — викна Джил. — Сега ще умреш, Корбин. Е, още ли ти харесват деомерските пророчества?
