Кланът на Змея, към който принадлежеше Галрион, живееше върху кралския хълм едва от четирийсет и осем години. Дядото на Галрион, Адорик Първи, бе сложил край на дългата анархия, спечелвайки най-сетне войната между клановете, борещи се за кралската власт. Макар че Змейовете бяха преки потомци на боец от древната армия на крал Бран, което им даваше право да обявят клана си за велик, Адорик Първи бе сключил съюз с по-дребните кланове, търговците и всички други, които биха подкрепили претенциите му за престола. И въпреки че мнозина му се присмиваха задето е паднал толкова ниско, той в крайна сметка постигна победа.
Докато свитата на кралицата яздеше по улиците, гражданите я посрещаха с поклони и радостни възгласи. Каквото и да си мислеха за нейния съпруг, те искрено обичаха Илейна, която бе задължила храмовете да подпомагат бедняците и често използваше влиянието си пред краля, за да защити някой сиромах. Въпреки цялото си упорство, кралят отлично знаеше какво съкровище е съпругата му. Тя бе единствената, чийто съвет би приел без колебание — поне когато му отърваше. Именно затова Галрион от все сърце се надяваше, че по неин съвет кралят ще позволи на третия си син да напусне двореца и да се посвети на деомера. Знаеше, че скоро ще трябва да разкрие пред майка си цялата истина.
Висока каменна стена с обковани порти ограждаше подножието на кралския хълм. Зад нея имаше градини и ливади, където пасяха кралските коне и стада бели крави с рижави уши. Близо до върха се издигаше втора стена, отделяща вътрешния град — кралският палат, къщи за слугите, складове, обори, навеси и тъй нататък. Сред тия хаотично нахвърляни постройки се извисяваше големият брох на Змея.
Самата кула имаше шест етажа; до нея като пилета под крилото на квачка се гушеха две двуетажни пристройки. При сражение брохът би се превърнал в кланица за неподозиращия враг, защото пътят към двете странични кули минаваше през централната сграда. Освен краля и неговото семейство, брохът подслоняваше и всички благородници от свитата, като по този начин се бе превърнал в същински лабиринт от коридори и тесни триъгълни стаички, където непрестанните интриги и борби за власт и кралско благоволение бяха станали ежедневие не само за придворните, но и за принцовете и техните съпруги. Колкото до Галрион, за него открай време върховната цел бе една — да се измъкне завинаги от този брох.
Както подобава на принц, Галрион разполагаше с няколко стаи на втория етаж на главната кула. Приемната му заемаше солидна част от етажа и имаше висок таван от масивни греди, каменно огнище и полиран дървен под. Дъсчените стени бяха покрити с разкошни гоблени от далечната страна Бардек — дарове от търговци, поднесени с надеждата, че принцът може да каже някоя добра дума на баща си. И Галрион не пропускаше да го стори, тъй като държеше на почтеността при взимането на подкупи. Освен това приемната беше обзаведена с изящно резбовани ракли, тапицирано кресло и маса, върху която между два бронзови змея лежеше най-голямото му съкровище — седем книги. Когато преди четири години Галрион се научи да чете, кралят отначало изпадна в ярост, твърдейки, че подобни занимания са недостойни за истински мъж, но с типичното си упорство принцът продължи да се занимава и днес умееше да чете не по-зле от кралските писари.
За да избегне глъчката и суматохата на церемониалната вечеря в голямата зала, Галрион поръча да му сервират в стаята. Все пак след вечеря той покани на чаша медовина един гост — гуербрет Мадок от Гласлок, под чиято власт попадаха земите на Ястреба и Глигана. Гуербрет беше най-високата титла в цялото кралство — разбира се, извън рамките на кралското семейство — и произхождаше от дълбоката древност. В някогашната галска родина, по времето на Зората, племената си избираха управници, наричани вергобрети, които да прилагат законите и да взимат участие във военните съвещания. Обикновено вергобретите имаха благороден произход и горе-долу по времето, когато в новите земи титлата се промени на гуербрет, започна и наследственото й прехвърляне от баща на син. Тъй като тълкуването на законите и разпределянето на военната плячка създаваше добри позиции за присвояване на властта, след време гуербретите станаха могъщи и богати предводители на цели армии, чрез които да налагат своята воля на тиерините и по-дребните благородници. От времето на Зората обаче все още се бе съхранил съветът на избирателите, които да определят наследник от нов клан, ако някой гуербрет умре, без да остави потомство.
Без съмнение, всеки гуербрет в кралството представляваше внушителна сила и Галрион прие госта си с хиляди любезности, сякаш самият Мадок бе принц — настани го в тапицираното кресло, собственоръчно му наля медовина в сребърен бокал и отпрати пажа, за да поговорят на четири очи. Обектът на всички тия старания се усмихваше благодушно. Едър, с прошарена черна коса, Мадок предпочиташе добрите коне и сраженията пред почестите и званията. Тази вечер бе настроен шеговито и с притворна тържественост вдигна бокала си срещу принца.
