— Я виж ти — изненада се Невин. — Отговорът на този въпрос е много дълъг. Искаш ли да го изслушаш?
— Искам. Това е направо чудесно.
Двамата бяха коленичили на пода в колибата на Невин и преобръщаха билките, за да изсъхнат равномерно. Адерин идваше почти всеки ден да помага и да се учи на билкарство. След дългата самота Невин намираше бръщолевенето на хлапето за забавно.
— Много добре — продължи старецът. — Разбираш ли, във всяко човешко тяло има четири жизнени течности. Те съответстват на четирите стихии — огън, вода въздух и земя. Когато течностите са в идеално равновесие, човекът е здрав. Всяка билка съдържа повече или по-малко от разните течности; те внасят равновесие, ако някой е болен. Например ако има треска, значи огнената течност е в излишък. Билките против треска съдържат повече от прохладната водниста течност и помагат за уравновесяване на огнената.
— Само четири течности ли? Мислех, че трябва да са пет.
От смайване Невин седна на земята.
— Е, да, пет са. Но в тялото има само четири. Петата управлява останалите чрез духа.
Адерин кимна, грижливо запаметявайки чутото. Невин все повече се чудеше дали това момче не е избрано за негов бъдещ чирак. Колебанията го изморяваха. Тъй като майсторът на деомера може да има само един чирак, бе невъзможно да вземе Адерин и същевременно да посвети Брангуен в деомера, за да изпълни обета си.
С надеждата да види Лийса, понякога Невин откарваше Адерин до дъна с коня си. В горещите следобеди хората от крепостта често излизаха да поседят на тревистия склон. Тъй като вече добре познаваха Невин, винаги се намираше някой да потърси от него билки или медицински съвет. Точно там срещна един ден Таник и усети как Уирдът се стяга около него като рибарска мрежа.
Невин и Адерин водеха коня по нагорнището, когато старецът забеляза Када, седнала до един от войниците — южняк с мрачни, напрегнати очи. Адерин също ги забеляза и изтича към тях.
— Када, ще кажа на мама. Не бива да излизаш с Таник.
— Затваряй си устата, малко зверче!
— Няма. Няма, няма, няма. Ще й кажа.
Таник се изправи и нещо в погледа му стресна Невин тъй силно, че той побърза напред.
— Ако човек иска да си спечели подигравки от барда, май няма по-добър начин от това, да плесне сина му — подхвърли старецът.
Таник завъртя глава.
— А тебе какво те засяга, старче?
Когато очите им се срещнаха, Невин разпозна в надменния поглед душата на Герейнт.
— Не се закачай с Невин — обади се Адерин. — Той е майстор на деомера.
— Млък! Не ми се слушат глупости от някакво си краставо пале.
Таник замахна да зашлеви момчето, но Невин го стисна за китката. Дивите мигновено се стекоха наоколо и му придадоха тъй много първична сила, че колкото и да се дърпаше, Таник не успя да изтръгне ръка от хватката на билкаря. Невин го притегли към себе си, впи поглед в очите му и се взря надълбоко, разпалвайки цялата си ненавист… подкрепяна от деомера. Таник пребледня като платно и спря да се дърпа.
— Казах ти да оставиш хлапето на мира — прошепна Невин.
Ужасеният Таник побърза да кимне. Когато Невин го пусна, той се завъртя и хукна към портата на дъна.
— Када, отведи Адо при майка му — каза Невин. — Аз се връщам в стопанството.
И тъй, всички участници в зловещата драма бяха налице, дори Герейнт се изправяше насреща му по начин, който Невин изобщо не бе предвидил. Сега осъзнаваше, че се е поддал на последните остатъци от кралска гордост, която цени само принцовете и принцесите, а всички останали смята просто за марионетки. През следващите няколко дни Невин стоя настрани от дъна и стария си враг, но накрая Лийса сама дойде при него. Един ден тя се появи в стопанството с правдоподобното обяснение, че е дошла да прибере Адерин. Невин отпрати момчето с някаква поръчка и предложи на Лийса единственото си трикрако столче. Тя седна и разсеяно огледа закачените наоколо китки съхнещи билки.
— Колко приятно мирише тук. Много любезно от ваша страна, сър, че сте тъй търпелив с моя Адо. Да го чуете само как разправя вечер: днес учихме за мащерката, днес сушихме корени от зарасличе. Баща му направо се е видял в чудо.
— Дразни ли се Гуеран? Повечето мъже искат синовете им да проявят интерес към тяхното призвание.
— О, не, моят мъж е най-добродушният човек на света. Мисля, че се радва, като вижда Адерин да проявява такъв интерес. Детето е странно още откак се роди.
Невин се усмихна. Беше напълно уверен в това.
— Изненадва ме, че нямате повече деца. Много ги обичате, доколкото виждам.
— Е, моля се скоро да имаме още. — Лийса извърна глава и очите й помръкнаха. — Разбирате ли, между двете момчета ни се роди и дъщеря, но я изгубихме. Треската я отнесе.
— Искрено съжалявам. Тежко е за една жена да изгуби детето си.
— Така е. — При спомена за преживяната скръб гласът й стана безизразен. — Е, без съмнение такъв ми е бил Уирдът, както и този на горката малка Данига.
