Лийса се усмихна широко — селото нямаше да гладува тази зима. Но когато се обърна разсеяно да огледа двора, зърна Таник съвсем наблизо — беше се втренчил в нея, а дъждът се лееше по косата и лицето му. Изведнъж дъхът й спря. Усети, че се задушава от нещо, което не би могла да нарече другояче, освен ужас. Тя стисна ръката на Адерин.
— Време е да влизаме. Трябва да се изсушим.
Късно. Гуеран също бе видял Таник и докато се взираше в своя враг, Лийса разбра, че мисли за кръв.
Три дни валя без прекъсване. Всичко живо се прибра в кулата, около голямото огнище, където лорд Мароик пиеше със своите войници, а бардът ги забавляваше с песни. За голямо разочарование на Када, Лийса упорито не напускаше стаята, а това не оставяше на слугинята друг избор, освен да стои при нея. Най-сетне на третия ден скуката надделя над покорството.
— О, моля ви се, милейди, не може ли да слезем в залата? Да послушаме какво пее съпругът ви.
— Предпочитам да не го правя, но ако ти се иска, можеш да слезеш.
— О, благодаря! — Када радостно захвърли ръкоделието си в кошничката. — Сигурна ли сте, че не искате да дойдете?
— Не искам. Там ще е пълно с войници. — Лийса извърна очи. — Боли ме глава и не бих понесла шума.
Када бързо изтича долу в залата и седна на сламата пред огнището за слугите. Приятелката й Дула вече слушаше как бардът пее печални любовни песни — тъкмо каквито обичаше Када. От мястото си виждаше насядалите войници и широкият гръб на Таник бе само на няколко крачки от нея, ала сякаш ги разделяше целият свят. Када мислено го прокле и се запита как може да бъде тъй студен към нея. Толкова много мъже й казваха, че е красива. Когато Гуеран спря, за да си почине, Дула се приведе към нея и прошепна:
— Тано ме попита къде си. По-точно къде е твоята господарка, ама то е едно и също.
Изведнъж Када се зачуди дали наистина е едно и също. Когато идваше да се разхожда с тях, Таник винаги се обръщаше към господарката, а не към слугинята. Не би посмял да задява жената на барда, помисли тя, пък и аз съм по-красива от нея. Ала докато гледаше широкия гръб на Таник, тя се запита дали има на този свят жена, способна да разбере какво мислят мъжете.
Когато изгря ясно утро, Лийса разреши на Када да отведе Адерин на гости в стопанството. Докато момчето работеше с билкаря, Када си прекара чудесно в мамината кухня, обсъждайки последните клюки за сестрите си, които за нейна печал отдавна бяха женени. Това просто не беше честно! Уж всички я смятаха за най-красива, а си стоеше неомъжена, докато те вече си имаха съпрузи. Унесе се в мрачни мисли за тая несправедливост, но внезапно й хрумна нещо. Тя изтича до колибата на билкаря и завари отвън Невин и Адерин да разкопават край стената леха, където щяха да засадят билки.
— Добро утро — каза Невин. — Време ли е вече момчето да се прибира?
— О, не още. Само исках да си поговорим, трябват ми някои билки.
Невин я въведе в колибата, предложи й столчето и се облегна на стената. Када реши, че е много по-възпитан от Таник. Жалко, че не можеше да каже това на Таник, пък и да му кажеше, едва ли щеше да го развълнува.
— Чудех се дали правите любовни еликсири — започна Када. — Не мога да платя кой знае колко, но господарката ми дава по някоя пара от време на време.
— Девойка с твоята хубост не би трябвало да се нуждае от подобни боклуци, защото наистина са боклуци. Едно, че са неблагочестиви и друго — никога не вършат работа както трябва.
Када посърна. Неблагочестието не я вълнуваше особено, обаче не виждаше смисъл да прахосва пари за безполезни боклуци.
— Е, хайде — продължи Невин. — Чак толкова ли те пренебрегва Таник?
Када се запита дали това е работа на деомера или просто всичко й личи отдалече. Реши, че е второто и лицето й пламна от срам.
— Ами… не е много приятно да обичаш мъж, който не те обича.
— Без съмнение. Но дори да успееш, от Тано ще излезе много лош съпруг. Той е жесток и студен човек.
— Охо! Към някои не е чак толкова студен.
— Тъй ли? Почвам да разбирам. Май малко ревнуваме.
— Нечестно е и толкоз! Да се увърта около жена, дето вече си има мъж, пък и изобщо не го харесва.
— Слушай сега, девойче. Ако Таник е от мъжете, дето си падат по омъжени жени, не разбираш ли, че за теб ще е по-добре да потърсиш друг? Аз… — Изведнъж старецът млъкна и впи в нея леден поглед. — Коя жена, по-точно? Твоята господарка ли?
Обзета от паника, Када се помъчи да измисли някаква лъжа, но тия студени очи сякаш проникваха до дъното на душата й.
— Ами да, тя е. Ама истина ви казвам, сър, тя го ненавижда. Никога не би изневерила на съпруга си с него. О, богове, нали няма да кажете на Гуеран?
— Успокой се. Не бих сторил подобно нещо. И внимавай, дете, дръж си езика зад зъбите. Чу ли ме? Ако ти е мил животът, нито дума пред Гуеран.
Прекалено изплашена, за да говори, Када усърдно кимна. Щом Невин й обърна гръб, тя скочи и избяга от колибата.
