— Слигин не е човек, дето говори на вятъра. Разполага ли с доказателства — да речем писма, или нещо чуто лично от него?
— Не… поне засега. Ако ваше превъзходителство пожелае, мога да го повикам.
— Искаш ли да подадеш официално оплакване? Не вярвам да излезе нещо сериозно, ако представиш само безпочвените твърдения на Слигин.
— Без съмнение, особено ако ваше превъзходителство вече твърдо смята, че става дума само за безпочвени твърдения.
— Стига, майко! Корбин беше един от най-верните васали на брат ти. Когато наследството премина към теб, той охотно даде клетва за преданост, нали така? Откъде накъде изведнъж ще зареже всичко, за да се разбунтува?
Ловиан знаеше, че споменаването за деомер би предизвикало само високомерно презрение. Рийс изтълкува погрешно мълчанието й.
— Разбира се, стига вината да не е в Родри — добави той.
— И защо си мислиш, че вината може да е в Родри?
— Той все още е зелен хлапак, а слуховете плъзнаха едва след като ти го обяви за наследник. Лично аз не смятам, че е способен да управлява. — Рийс рязко вдигна ръка, за да спре възраженията. — Знам, че умее да върти меча. Но да водиш хората в бой е далеч по-лесно, отколкото да вразумяваш собствените си васали. Сигурен съм, че ако му отнемеш наследството, всички тия слухове за бунт ще заглъхнат.
— Нямам подобно намерение.
— Тъй ли? Е, ако Слигин събере убедителни доказателства, аз разбира се ще обявя, че имаш пълното право на власт над тия земи.
— Смирено благодаря, ваше превъзходителство.
Подигравката бодна Рийс.
— Но ако лордовете се разшумят заради Родри — продължи той, — можем да преговаряме по въпроса.
Ловиан се изправи насреща му. Макар че бе по-висок с цяла глава, той чевръсто отскочи назад.
— В тази страна няма закон — твърдо изрече Ловиан, — който би ме принудил да лиша Родри от наследство.
— Няма, разбира се. Просто си мислех, че ваша светлост би сметнала за разумно да го стори по своя воля.
— Моя светлост има право и да се обърне към върховния крал.
Лицето на Рийс пламна от ярост. Това бе най-голямата му мъка — мисълта, че макар да упражнява кралската власт над Западен Елдид, истинският крал в Девери стои по-високо от него.
— Много добре, майко — отсече той. — Щом Родри ще получи земите ти, нека се бори за тях.
— Охо! Значи вярваш на слуховете!
Рийс рязко се завъртя и зарея поглед през прозореца. Ловиан майчински положи ръка върху рамото му.
— Рийс, скъпи, защо толкова мразиш Родри?
— Не го мразя — изръмжа той и се изчерви още по-силно.
— Наистина ли?
— Просто смятам, че от него не става владетел.
— Аз пък не съм съгласна.
Рийс мълчаливо сви рамене.
— Много добре, ваше превъзходителство — каза Ловиан. — Излишно е да обсъждаме повече този въпрос, щом нещата твърдо опират до спор между закона и меча.
— Така изглежда. При първият открит бунтовнически акт можеш да потърсиш помощ и войската ми ще бъде на твое разположение, за да възстановиш законната власт.
И все пак той бе поставил нещата така, че нямаше как да го помоли за помощ, освен ако му позволеше официално да лиши брат си от наследство.
Този следобед, докато Рийс и войниците му пиеха в голямата зала, Ловиан прати на Слигин вест да дойде. Когато се присъедини към синовете си, Родри седеше отляво на брат си и разговаряше за ловджийски кучета — добре подбрана и безопасна тема. Ловиан седна вдясно от гуербрета. Очакваше неприятности и те не закъсняха.
— Е, братко — каза Рийс, — чух от твоите хора, че не ходиш само на лов за елени. Имало някаква сапунджийска щерка, а? Какво пък, поне е била чиста.
И гуербретът избухна в гръмогласен смях. Очите на Родри станаха заплашително безизразни.
— Не бих излъгал, че не съм я опозорил — призна той. — Впрочем, братко, би ли ми казал дали съпругата ти най-после не е заченала?
Рийс стисна халбата толкова силно, че кокалчетата на пръстите му побеляха.
— Родри! — кресна Ловиан.
— Ама, майко, въпросът ми е съвсем уместен. — Родри стрелна поглед към брат си и се ухили. — Нали стана дума за потомство и тъй нататък…
С един замах Рийс плисна халбата в лицето на Родри. Крещейки най-гнусни ругатни, двамата скочиха на крака и опряха гърди в гърди, преди Ловиан да се намеси. Тя скочи на свой ред, тичешком заобиколи масата и като застана между тях, зашлеви първо Родри, а сетне и Рийс въпреки високия му ранг.
— Стига! Я се вижте какъв пример давате на войниците — да се карате като прости слуги! Милорди, бъдете така любезни да си припомните своето положение.
И двамата се изчервиха. Родри избърса лицето си с ръкав и заби поглед в земята. Рийс въздъхна, стегна се и протегна ръка.
— Хиляди извинения.
— От все сърце моля за прошка — отвърна Родри и стисна ръката му.
Но ръкуването бе колкото се може по-кратко и Родри побърза да напусне залата. Рийс и Ловиан седнаха и изчакаха слугата да напълни халбата на гуербрета.
— Извинявай, майко. Зле се отнесох с твоето гостоприемство, но боговете са ми свидетели, онова разглезено пале ме вбесява.
— Думите му бяха неуместни и жестоки.
Рийс сведе поглед към масата и застърга дървото с нокът. Най-сетне надигна глава и се усмихна горчиво.
