Езикът му си проправя път в устата ѝ и Мерин усеща някак успокояващата тежест на цялото му тяло върху себе си. Отвръща на целувката му страстно и се притиска в него, докато ръцете му трескаво галят цялото ѝ тяло, сякаш не могат да ѝ се наситят. Мерин иска да се разтопи в него. В един миг устните му са върху нейните, а след това върху бузите ѝ, врата, ключицата, гърдите и тя не може да спре да иска да го усети още по-силно притиснат върху нея и вътре в нея. Иска да забрави всичко, всички свои мисли и чувства, поне за един миг.
Сякаш прочел мислите ѝ, той изведнъж се отдръпва и сяда в леглото, все още задъхан.
— Какво има? — учудва се тя. — Защо спря?
Сал не я поглежда.
— Не мога. Ти си пияна, Мерин. Ти си най-добрата ми приятелка. Не е редно.
Мерин забелязва, че не споменава Дерек. Протяга ръка към него и я поставя върху неговата.
— Сал, погледни ме.
Той се подчинява и се обръща към нея. На лицето му е изписано колебание. Погледът му е натежал от желание, но устните му са сключени в тънка решителна черта.
— Може да съм пияна, но знам какво правя. Имаш нужда от ясно съгласие ли? Защото съм съгласна. Искам го. Искам теб — казва тя и се навежда, за да притисне лице към топлата му ръка. — Имам нужда от теб, Сал. Не си отивай. Бъди с мен. Моля те, бъди с мен.
Поглежда нагоре и вижда, че устните му са се отпуснали и той я гледа със същия онзи поглед, с който я гледаше в колежа.
— Знаеш, че те обичам.
Някъде дълбоко в себе си Мерин знае, че не е честно да му го казва. Казва му каквото би искал да чуе, за да не я остави сама.
— Може би не съм те обичала, както заслужаваш да бъдеш обичан, но те обичам по най-добрия начин, на който съм способна. Винаги съм те обичала и винаги ще те обичам.
Тя вижда, че той се колебае. Поставя ръката си от вътрешната страна на бедрото му и започва да гали с пръсти издутината в панталоните му. Може да го усети.
— Трябва да обещаеш, че няма да ме мразиш утре — гласът му е дрезгав, — защото не бих го понесъл.
— Не бих могла да те мразя. Няма нещо, което да ме накара да те мразя. Нима не си го разбрал досега? Ти си единственият човек на този свят, на когото мога да се доверя, Сал.
За всеки друг това щяха да са просто сладникави думички, но точно това ѝ беше казал Сал вечерта, когато баща му умря. Тогава той беше съвсем съсипан. Истеричен, не можеше да му се разбере нищо от това, което говори, и му отне много време, докато се успокои. Мерин беше тази, която говори с ченгетата, когато се появиха. Тя беше причината да не го арестуват.
„Ти си единственият човек на този свят, на когото мога да се доверя, Мерин.“
Този миг навярно е най-близкото нещо до разговор, който някога ще проведат за онази нощ, а дори не го направиха нарочно.
Той протяга ръце към нея и започва да я разсъблича бавно, докато очите му се наслаждават на голото ѝ тяло — беше го видял за последно като колежанин преди години в апартамента си. След това се съблича и той, а голото му тяло ѝ действа успокоително. Освен малко окосмяване и доста повече мускули, Сал не се е променил много, откакто го беше видяла за последно. Вече не е колежанче. Нито пък тя.
Двамата се намират отново и се притискат силно един в друг. Изминават няколко секунди, преди Сал да се отдръпне и да попита с дъх, натежал от желание:
— Имаш ли нещо?
Отнема ѝ миг, докато осъзнае какво я пита. Толкова много време е изминало, откакто някой ѝ е задавал подобен въпрос. Мерин не ползва никакви контрацептиви от години, вероятно откакто беше почти трийсетгодишна, защото още оттогава се беше опитвала да забременее.
— Не, нямам. — Тя го придърпва към себе си. — Всичко е наред.
След четири опита инвитро и стотици хиляди долари, тя най-сетне бе благословена със Себастиан. Не се страхува, че може пак да забременее. Единственото, което знае в този момент, е, че се нуждае от това така, както от много отдавна не е имала нужда от нищо и от никого.
Сал прониква в нея бавно. Взира се в очите ѝ, а усещането е великолепно. Сякаш за момент той е способен да запълни огромната празнина, зейнала у нея. Мерин се разтапя в него и осъзнава, че сексът е по-добър, отколкото си спомня. И двамата са по-добри отпреди. Нежен в началото, необуздан към края — точно това, от което се нуждае.
Той си обува панталоните, а тя заспива върху омачканите чаршафи. Навън се стъмнява. Сал се навежда и бавно я целува по устните, а целувката му е нежна и изпълнена с желание. Мерин осъзнава, че то никога не е изчезнало, само е дремело притихнало някъде дълбоко в него. Тя отвръща на целувката му, но ѝ е пределно ясно, че това е последният път, в който го целува така. Когато скъсаха преди толкова години, тогава никой не знаеше, че онова ще е последната им целувка.
Днес обаче Мерин знае. Това не може да се повтори.
— Обичам те — прошепва той.
Тя се усмихва в сумрака и нежно го погалва по лицето.
— Обичам те.
Думите са същите, но имат коренно различно значение.
