— Не можеш да идваш тук — погледът му бе изпълнен с толкова гняв, че можеше да разцепи дори камък. — Имам семейство, Макензи.
— Искам да сме заедно. Обичам те. — Тя посегна към ръката му. — И ти ме обичаш.
— Никога не е било любов — отвърна той, отстъпвайки назад. — Сега го осъзнавам. Бях нещастен и имах нужда някой да… да ме накара да се почувствам отново желан. С Леа започваме терапия и ще се опитаме да спасим връзката си. Съжалявам. Сега те моля да си вървиш. Децата ми са вътре.
— Значи това е краят? — Макензи го изгледа. — Вече не съм ти нужна, затова ще ме изхвърлиш от живота си. Като отпадък?
Пол омекна и за секунда Макензи се почуди дали не е преиграла. Нямаше никакво желание да спасява връзката им, нито пък да го спечелва обратно. Всяко подобие на привличане се беше изпарило в мига, в който слюнката на пияната му жена се беше озовала върху лицето на Макензи. Не. Това, което наистина искаше, бе да приключи връзката им по нейния начин.
Да ѝ се плати толкова, колкото заслужава.
Пол изправи гръб, а изражението му застина.
— Това, което исках от теб, Кензи… вече не ми е нужно. Не се опитвам да те нараня, но не мога да ти дам нищо. Сега те моля да си вървиш. Трябва да си вървиш.
Погледът ѝ се премести от къщата му върху близката алея, където бяха паркирани беемвето и ягуарът му.
— Сигурно обичаш да спиш с момичета, два пъти по-млади от теб, а после да ги захвърлиш, когато жена ти разбере за малките ти закачки — започна тя. — Да парадираш с парите си, за да ги впечатлиш и задържиш, а накрая да се отнасяш с тях като с курви.
— Какви момичета? — Пол се намръщи. — Няма други момичета. Ти си единствената и аз никога не трябваше…
— Предложи ми десет хиляди долара, за да не те търся повече. Въобще замисли ли се как ме накара да се почувствам?
Той стоеше като попарен.
— Знам, не биваше да ти предлагам…
— Искам петдесет.
Пол премигна.
— Моля?
— Петдесет хиляди — повтори Макензи, — и повече никога няма да ме видиш. След всичко, което ми причини, това е най-малкото, което можеш да направиш, за да ми се реваншираш донякъде. Да не говорим за жена ти, която крещя като луда на мен и съквартирантката ми, а накрая аз излязох лошата. Ти започна всичко, Пол. Ти си този, който е женен и има семейство. Ти предаде жена си — не аз, и тя хвана теб. Знаеш ли какво щяхме да правим сега, ако жена ти не беше разбрала за връзката ни? Секс, Пол, това щяхме да правим. И макар да е много хубаво, че се опитвате да работите над отношенията си, няма да те оставя да се измъкнеш толкова лесно.
Пол съвсем се стъписа, но само след секунда объркването му прерасна в нужда да се защити:
— Шегуваш се, нали? Няма да ти дам петдесет…
Макензи се отдалечи от него и тръгна през мократа морава обратно към входната врата на къщата. Той я застигна точно навреме. Хвана я за ръката тъкмо когато щеше да натисне звънеца и я придърпа към себе си.
— Добре, ще ти платя — изсъска. — Само се махни оттук, по дяволите!
— В брой. Още утре. Коя банка ползваш? — след като чу отговора му, Макензи добави: — Ще те чакам на ъгъла пред банката в девет и половина. Бъди точен. Ако не се появиш, ще се върна тук и ще чакам, докато жена ти не дойде. И ако съседите ти ме питат коя съм, ще им кажа точно какво сме правили. Мамка му, ще им покажа дори снимки. Знаеш ли, че имам десетки твои снимки, Пол? Да, аз съм една от онези тъпи милениъли, които снимат всичко и всички, и те имам на немалко снимки как спиш гол до мен. Не беше забелязал, нали? Като нищо ще започна да ги публикувам във Фейсбук и Инстаграм, докато не ти съсипя живота, както ти съсипа моя. Ти ми разби сърцето, кретен такъв!
Тя се обърна да си върви. Знаеше отлично, че нито една дума не е вярна. Нямаше намерение да се връща. Никога. Нямаше снимки. А той не беше разбил сърцето ѝ. Малкият ѝ блъф или щеше да проработи, или нямаше, и единственото, което ѝ оставаше, бе да чака.
На следващата сутрин Пол се появи на ъгъла пред банката точно в девет и половина. Натика някакъв издут плик в ръцете ѝ. Нито я поздрави, нито я погледна дори.
— Сега ме остави на мира, Макензи — каза само и си тръгна.
Тя се прибра веднага. Сърцето ѝ щеше да изхвръкне от вълнение. У дома разпиля парите по леглото си. Първия път ги преброи набързо, после по-бавно, наслаждавайки се на усещането на банкнотите между пръстите си. Петдесет хиляди долара. Никога не беше виждала толкова много пари накуп и усещането беше неописуемо.
Обади се на Джей Ар.
— Той ми плати — каза тя без предисловия, веднага щом той ѝ вдигна. Можеше да си представи гримасата му.
— Това е моето момиче — отвърна Джей Ар. — Не ги харчи наведнъж.
Тя си задели петнайсет хиляди за разходи и следващата семестриална такса, а с останалото щеше да покрие разноските на майка си за една година в хосписа „Оук Медоус“.
