Да се измъкнеш от отчаянието със зъби и нокти — това не става по права линия. Не се случва едно хубаво нещо, след което всичко изведнъж се подобрява и алилуя, лошите дни остава в миналото. Поне при Мерин нещата не се случват така. Днес обаче е един от хубавите дни след месеци, прекарани като в черна дупка, и тя е щастлива.
Дерек спира на алеята, за да смени колите. Вече ѝ е казал, че няма да влиза, защото има да довърши малко работа в офиса, преди голяма бизнес среща на следващия ден. Мерин няма проблеми с това. Много добре знае, че работата заема огромна част от живота му. Разбира и че това е начин да се справя със ситуацията.
Фризьорските салони са затворени в неделя и Мерин няма ангажименти, което е чудесно. Всяко мускулче я боли след четири дни, прекарани на ски пистите, и тя няма търпение да си вземе топла вана и да се свие в леглото с хубава книга.
— Ще се върна към осем. — Дерек намалява звука на уредбата. — Мога да взема гръцко за вечеря. Пилешко сувлаки? Или пък искаш индийско? Може би тика масала и чеснов наан?
— Ти май си гладен — отвръща му тя с усмивка. В отговор Дерек погалва коляното ѝ и жестът изпраща електрическа искра по гръбнака ѝ.
— Май да. Все пак изгорих доста калории този уикенд.
Дерек няма предвид само карането на ски. Двамата със съпруга ѝ бяха преоткрили връзката си по всеки възможен начин през последните няколко дни.
— Хайде да сготвим нещо. — Мерин се чувства чудесно. — Ще мариновам няколко пържоли, а ти ще ги опечеш на барбекюто, когато се върнеш.
— Сигурна ли си?
— Абсолютно. Мога да приготвя брюкселско зеле за гарнитура, освен ако не предпочиташ картофи? Отдавна не съм прецаквала някое ястие в кухнята…
Мерин има предвид, че отдавна не е имала желание да готви. Печено брюкселско зеле с бекон, задушени с пармезан пасваха чудесно на пържолите. Не е най-здравословното ястие, но е толкова вкусно, че дори Себастиан…
Тя спира за кратко. Вече е свикнала, че всяка мисъл, свързана със сина ѝ, ще я ранява сякаш куршум. Този път болката я няма. При тази мисъл Мерин осъзнава, че се чувства… нормално. Дерек я гледа, изпълнен със състрадание. Вероятно е наясно за какво си мисли, защото вероятно и той си е помислил същото. Двамата слизат от колата, а той прибира ските в гаража и внася куфарите в къщата.
— Обичам те — посяга към ръката ѝ и я целува по дланта.
Жестът е толкова интимен и нежен, и Мерин не може да си спомни кога за последно съпругът ѝ се е държал така с нея.
— И аз те обичам — отговаря му тя.
Дерек излиза, но преди Мерин да успее да затвори зад него, той я притиска към стената. Устните му търсят нейните, докато пръстите му танцуват из косите ѝ и всичко е чудесно, романтично и в реда на нещата.
Мерин го изчаква да тръгне, за да заключи вратата и да започне малкия си ритуал, който спазва при всяко завръщане от почивка. Преглежда писмата си, полива цветята на първия етаж и проверява орхидеята, която стои царствено в средата на кухненската маса.
Масата е нейният трон вече цяла година и половина. Мерин си спомня деня, в който получи цветето. Дерек беше завел Себастиан на плуване последната събота на ноември, точно преди Деня на благодарността. След това двамата се отбиха в „Хоул Фуудс“, за да купят пуешки бекон, маринован в кленов сироп, който и тримата обожаваха. Себастиан обичаше да пазарува, защото родителите му рядко отказваха да му купят каквото си поиска, стига да беше здравословно. Мерин тъкмо беше привършила кафето си, когато чу вратата на гаража да се отваря. Миг по-късно Себастиан влетя в кухнята, едва държейки в малките си ръчички огромна розова орхидея в сива керамична ваза.
— Виж, мамо! — Себастиан беше невероятно горд с избора си. — Татко каза, че може да ти купим цвете. Любимият ти цвят е! Аз я избрах!
— Ооо, Бас, толкова е красива! — Мерин взе цветето от ръчичките му. — Много ми харесва. Това подарък за мен ли е?
— Татко каза, че си красива и трябва да ти купим красиво цвете, затова ти избрах едно, защото розовото ти е любимо. — Себастиан целият сияеше.
Мерин се наведе да го целуне по носа.
— Прав си, розовото е любимият ми цвят. Благодаря, любов моя. Къде искаш да я сложим?
— Тук, на масата в кухнята, защото трябва да я поливаш всеки ден, иначе дамата в магазина каза, че ще загине. — Той свали палтенцето си и го остави да се свлече на пода.
— Не всеки ден — засмя се Мерин. — Ако я поливам всеки ден, ще се удави. Хей, господинчо, къде трябва да си закачаме палтата?
Той изтича в антрето, за да закачи палтото си. В това време Дерек влезе в кухнята, натоварен с пълни чанти с продукти: пържоли, авокадо, банани, прясно изпечени бейгъли, бисквити с овесени ядки и кроасани с шоколад. Мерин повдигна въпросително вежда, а той ѝ се усмихна глуповато.
— Знаеш, че не мога да купя само едно нещо — рече Дерек и я целуна. — Малко се поувлякохме.
— Тате, дадох цветето на мама — каза Себастиан.
