Гласът изтръгва Марин от унеса ѝ. Джейми, най-новият член на групата, стои в края на реда. Марин почти не я разпознава. Тя носи прилепнала черна рокля и високи токчета, а косата ѝ е оформена в прическа и изобщо не прилича на скапаната бъркотия, която беше първият път, когато се запознаха. Мерин не ѝ се беше обадила да ѝ каже за погребението; може би е била Франсис, или пък Джейми е видяла коментари за събитието в групата им във Фейсбук.
— Разбира се. — Мерин преглъща изненадата си и се обръща към Лайла и Саймън. — Джейми е тук. Направете малко място.
След това се обръща към Джейми и пита:
— Как си?
— Никога не съм знаела как да отговоря на този въпрос. — Гласът на Джейми е тих и тя вдига ръка, за да поздрави Лайла и Саймън. — Имам чувството, че ако кажа, че съм добре, хората ще се зачудят: „Сигурна ли си? Нали детето ти е отвлечено“. Ако пък отговоря, че се чувствам ужасно, става неловко и на всички им се приисква да не бяха питали.
— Аз казвам „справям се“ — отвръща Мерин с топла усмивка, защото знае много добре как се чувства Джейми. — От една страна, показва на хората, че преминавам през труден период, но в същото време не значи, че съм добре или зле.
— Справям се — повтаря Джейми. — Харесва ми.
Разговорът замира за няколко минути, след което тя продължава:
— За малко да не дойда.
— Франсис нямаше да ти се сърди.
— Трябваше да го видя. Заради себе си. — Джейми говори повече на себе си, отколкото на Мерин. — За деца като нашите има точно три възможни изхода — или остават в неизвестност завинаги, или се връщат при нас, или ги намират мъртви. Трябваше да видя със собствените си очи как изглежда един от вариантите, за да се… подготвя.
„Чудна благодат“ зазвучава на пианото и няколко от опечалените шъткат на Мерин и Джейми да замълчат. След това свещеникът приканва всички да отворят книгите си с химни, за да се включат в песнопението, но Мерин знае думите наизуст и оставя книгата на мястото ѝ.
— Мразя такива места — Лайла прошепва на Мерин, когато свещеникът заема мястото си на подиума. — Знам, че е егоистично, но църквата е последното място, където бих искала да бъда. Не искам да съм тук.
— Знам — отговаря тихо Мерин. — Но дойдохме да подкрепим Франсис. Това е най-малкото, което можем да направим за нея.
Поменът е в „Големите дупки“. Вратата е отключена, но има табелка „Затворено“. Франсис е поръчала сандвичи и зеленчукови хапки, които определено не могат да се сравняват с поничките и кафето ѝ, но всеки е напълнил чинията си. Мерин познава някои от хората, които са дошли. Когато се присъедини към групата, те идваха на срещите, но постепенно се отказаха. Гостите поздравяват и изказват съболезнованията си, а после млъкват пред Мерин и другите от групата за терапия. Независимо от причините, заради които са спрели да идват, те очевидно не се чувстват комфортно тук. Сега седят в другия край на стаята.
Бившият съпруг на Франсис, когото Мерин беше виждала само на снимки, на които е по-млад и слаб, сега е плешив, с брада и напълнял. Скрил се е в ъгъла с втората си жена и сина им. Момчето е на дванайсет, но има зловеща прилика с Томас, когато е бил на петнайсет. Единствената осезаема разлика е рижата коса. Бащата е неутешим цяла сутрин. Риданията му са сърцераздирателни, а съпругата му не знае как да го утеши.
Мерин седи в друг ъгъл с Лайла, Саймън и Джейми. По-рано изпрати съобщение на Сейди къде е, но не каза на Дерек. Той знае коя е Франсис, но никога не са се срещали. Дерек така ѝ не дойде с Мерин на срещите на групата и тя реши, че няма смисъл да му споделя ужасната новина.
Бяха започнали преди половин час, но Саймън беше изял повече понички, отколкото Мерин можеше да преброи. Джейми го разпитва, защото възнамерява да си купи тойота „Хайлендър“. Лайла разглежда Фейсбук профила на жената, за която подозира, че спи със съпруга ѝ. Мерин все още не знае каква точно е историята на Джейми, но тя може би ще се съгласи да я сподели на следващата им среща.
Ако въобще имаше следваща среща, имайки предвид причината да са тук днес.
— Дори не е толкова хубава — казва Лайла за трети път и показва поредната снимка на предполагаемата любовница на съпруга си.
Мерин се съгласява, разбира се. Не може да не се съгласи, дори да не е вярно. Другата жена със сигурност не е супермодел, но честно казано, това не е нужно. Тя е просто нормален човек с ужасна преценка.
— Имам предвид… виж я. Защо въобще я харесва?
Защото е тя. И не е ти, мисли си Мерин, но не го казва на глас. Лайла няма нужда да чува подобно нещо.
— Можеш ли да повярваш, че продължава да отрича? — Тя се взира в телефона си. — „Ние сме просто приятели, успокой се“, ми казва. Но човек не излиза да танцува и да пие цяла нощ с „приятелка“. Знам, че я чука. Знам го. Чувствам го.
— Тогава говори с нея — предлага Саймън с уста, пълна с десерт с кленов сироп. — Ако той не си признава, може би тя ще го направи.
