Мерин не можеше да си представи как Сал успява да стане толкова рано сутрин, като се има предвид до колко късно остава в бара. Още когато излизаха в колежа, той нямаше нужда от много сън. Често се случваше двамата да се приберат пияни и възбудени в два през нощта. На следващата сутрин Мерин често се събуждаше от аромата на пържен бекон и яйца, които Сал беше приготвил за закуска. Тя беше неговата противоположност. Мерин имаше нужда от осем-девет часа сън, но през последните четиристотин деветдесет и три дни приспивателните бяха единственото нещо, което ѝ помагаше да спи.
След погребението на Томас двете с Джейми си тръгнаха от „Големите дупки“ по едно и също време. Бяха паркирали една до друга и се спряха да си поговорят. Може би беше заради погребението, а може би заради факта че всички се бяха разплакали едновременно, но Джейми най-накрая реши да разкаже своята история на Мерин. Дъщеря ѝ я нямаше вече два месеца. Била е отвлечена от бившия ѝ съпруг, когото Джейми определи като нарцисист. Мерин е запозната с думата, но не и със значението в клиничната психология, затова Джейми ѝ обясни:
— Аарон е самовлюбен и егоцентричен кретен и мрази всеки, който не му повтаря постоянно колко е невероятен. Всичко в живота му трябваше да е идеално. Идеалната къща, идеалната работа, идеалната жена и идеалното дете. Затова и ме критикуваше през цялото време. Какво ям, какво обличам, каква е прическата ми… Обичаше да се меси в чужди разговори и да омаловажава всеки, който не е съгласен с него. Тайното му оръжие беше да те кара да се съмняваш в това, което си преживял или ти е причинил. Беше майстор да ме кара да се чувствам така, сякаш аз съм лудата. Сякаш аз съм твърде чувствителна, когато се държи като пълен кретен. Накрая ми изневери — казва Джейми и свива рамене. — С цялата си наглост ми заяви, че аз съм виновна, задето ми е изневерил. Била съм се отпуснала и не съм се грижела нито за себе си, нито за него. Ако съм се справяла по-добре със съпружеските си задължения, нямало да погледне друга.
— Кучи син — изсъска Мерин.
— Честно казано, ми олекна, когато разбрах. Поне имах някаква солидна причина да поискам развод — можех да я обобщя в едно изречение, ако някой някога ме попита. На хората им идва в повече, когато започнеш да обясняваш, че сте се разделили, защото съпругът ти е изтощаващ, жесток, манипулативен и лъжец.
Усмивката на Джейми е пропита с горчивина.
— Делото за попечителството беше грозно. И двамата искахме пълно попечителство над Оливия. Той избърса пода с мен, но накрая съдията застана на моя страна. След няколко седмици обаче ми я отне. Причакал я е пред къщата на нейна приятелка два часа преди да отида да я взема. Майката на приятелката ѝ, която знаеше как стоят нещата между нас, не си е била у дома. Само бабата, която не е видяла нищо нередно в това, че чаровният ѝ и красив баща взема момиченцето си. Не знаех, че е отвлечена цели два часа. Два часа — повтори тя и гласът ѝ се разтрепери.
— На колко години е дъщеря ти?
— Единайсет.
— Включиха ли я в системата за отвлечени деца?
Джейми кимна.
— Да. На делото той каза някои неща, които още тогава ме накараха да се усъмня, че ще се опита да я вземе и че никога няма да ми я върне. Намерили колата му на около километър и половина от дома на приятелката ѝ, паркирана до един мол. Но нямаше как да знаят с каква кола я е сменил, когато е избягал, нито накъде е тръгнал.
— Толкова съжалявам…
Джейми я погледна.
— Аз също съжалявам. Знам, че всеки има своята история, но имам чувството, че казах нещо погрешно, когато те видях на срещата на групата миналата седмица. Казах ти, че накрая съм се почувствала по-добре, а това не беше честно.
— Няма никакъв…
— Не, има. Не беше честно спрямо теб. Независимо какъв е бившият ми съпруг, той обожава Оливия. Където и да са, където и да се озоват, знам, че няма да я нарани. В това съм сигурна. Нещо, което нито един от вас със Саймън, Лайла и дори Франсис, преди да разбере какво се е случило с Томас, не може да каже. Аз не споделям страха ви, че детето ми може да не е сред живите. Не. Страхувам се, че никога повече няма да я видя. Не защото ще ѝ направи нещо, а защото ще я настрои срещу мен. Той е такъв. Ще ме представи за злодея в малката си измислена историйка и тя никога повече няма да ме потърси.
Джейми се взря в голямата жълта табела на магазина, а после сведе поглед към обувките си.
— Затова след срещата казах, че се чувствам по-добре. Голяма идиотка съм, знам. Съжалявам.
— Не си идиотка. Майка си. — Мерин докосва Джейми по ръката. — Научих се да не сравнявам. Адът си е ад, независимо в кой кръг се намираш.
