— Гедеон Крю.
— Откъде сте и с какво се занимавате?
Той се поколеба, отново затърси подходяща лъжа, ала навярно за пръв път в живота си не успя да се сети нищо.
— Живея в Ню Мексико и работя в националната лаборатория „Лос Аламос“.
— Място на раждане?
— Клеърмонт, щата Калифорния.
— Родителите ви?
— Мелвин и Дорис Крю. И двамата са покойници.
— Причината да сте тук?
— Синът ми Тайлър наесен ще учи в един клас с Джийе в Трокмортън и…
— Съжалявам — внимателно го прекъсна жената и впери в него ясните си черни очи. — Мисля, че сте професионален лъжец. И просто сте изчерпали лъжите си.
Гедеон нямаше какво да отговори.
— Та както вече отбелязах, защо поне сега не кажете истината? Пак може да получите каквото искате.
Имаше чувството, че тази старица го е приклещила. Нямаше как да се измъкне, не можеше да избяга. Как го беше допуснал?
Тя чакаше и се усмихваше.
„Какво пък, по дяволите!“
— Аз съм… нещо като специален агент — изпелтечи Гедеон.
Грижливо боядисаните й вежди се повдигнаха.
Той треперливо си пое дъх. Не беше в състояние да говори нищо друго освен истината и — кой знае защо — се чувстваше облекчен.
— Задачата ми е да открия какво е донесъл в страната Марк У и да го взема.
— Марк У. Да, логично. За кого работите?
— За Съединените щати. Косвено.
— И каква е моята роля? — попита старицата.
— Вие сте дали нещо на Марк У на летището, точно преди да се качи на таксито и да го убият. Искам да знам какво сте му дали. Освен това бих искал да науча дали наистина е носил планове за ново оръжие, какво е това оръжие и къде са сега тези планове.
Тя съвсем бавно кимна, отпи глътка чай и остави чашата.
— Левак ли сте, или десняк?
Гедеон се намръщи.
— Левак.
Жената кимна пак, сякаш това обясняваше много.
— Моля, протегнете лявата си ръка.
Той се поколеба, после се подчини. Мадам Чун внимателно я хвана с дясната си ръка. Отначало Гедеон усещаше само допира до сухата й сбръчкана кожа. После едва не извика от изненада и ужас. Ръката й като че ли изгаряше неговата.
Той почти подскочи на стола си и жената пусна ръката му.
— Ще се опитам да отговоря на всичките ви въпроси — каза тя и отново сплете пръсти върху коленете си. — Въпреки че сте професионален лъжец, това явно е част от работата ви. Виждам — всъщност усещам, — че сте добър по душа. И смятам, че като ви помагаме, можем да помогнем на себе си.
Отново отпи глътчица и продължи:
— Марк У беше учен и работеше по секретен проект в Китай. Освен това беше последовател на фалун дафа. — Бавно кимна няколко пъти и остави мълчанието да се проточи. — Както може би знаете, а може би не, в Китай жестоко преследват фалун дафа. По тази причина се наложи да премине в нелегалност. Дълбока нелегалност.
— Защо го преследват китайците?
— Защото представляваме заплаха за монопола върху властта. Цели империи в Китай са били събаряни от духовни движения. Страхът на сегашните власти е основателен. Понеже дафа оспорва не само стремежа им към комунизъм и тоталитарно управление, но и новите им идеи за материализма и свободния капитализъм.
— Разбирам. — И Гедеон наистина разбираше: това трябваше да е основният мотив за бягството на У. Добре де, ами секскапанът на ЦРУ?
— Заради гоненията последователите на дафа в Китай трябва да го упражняват тайно, в нелегалност. Но ние сме свързани с китайските си братя. Всички поддържаме контакт помежду си. Дафа изисква общ дух. Властите се опитаха да блокират нашите уебсайтове и да ни запушат устата — ала не успяха.
— Затова ли казвахте, че сте в опасност?
— Отчасти. — Тя се усмихна. — Не си пиете чая.
— А, извинявайте. — Гедеон вдигна чашката и отпи голяма глътка.
— Много последователи на дафа са учени и компютърни специалисти. Ние разработихме мощен софтуер, казва се фригейт. Може да сте чували за него.
— Говори ми нещо.
— Разпространихме го в целия свят. Той позволява на интернет потребителите от континентален Китай, както и от други страни, да влизат в уебсайтове, блокирани от техните власти. И да проникват през файъруола, чрез който някои държави блокират уебсайтове и социални мрежи.
Гедеон пак отпи от чая. Беше чудесен.
— Фригейт сървърите скриват истинските айпи адреси и позволяват на хората да сърфират свободно. Тук, в Дафа център — Бъргън, имаме мощна система от фригейт сървъри. По света има и други такива системи.
Той допи чая си.
— Какво общо има това с Марк У?
— Много. Виждате ли, Марк У ни носеше от Китай една тайна. Грандиозна тайна.
— На кого я е носил? На фалунгун ли?
Жената кимна.
— Да. Всичко беше уредено. Той щеше да ни я предаде, за да я качим на нашите фригейт сървъри. И да разпространим тази тайна по целия свят.
— И каква е тази грандиозна тайна?
Мадам Чун отново се усмихна.
— Не знаем.
— Какво искате да кажете? Как така не знаете? Не ви вярвам. — Думите му се изплъзнаха, преди да успее да ги спре.
Тя не се обиди.
— У или не можеше, или не искаше да ни каже. Нашата задача беше да разпространим информацията. И толкова.
— За супероръжие ли става въпрос?
— Възможно е. Макар да се съмнявам.
Гедеон я зяпна.
— Защо?
