— Защото У не го описа точно така. Каза, че се отнасяло за нова технология, с чиято помощ Китай щял да завладее света — да „покори“ света, струва ми се така се изрази. Обаче останахме с впечатлението, че не е непременно нещо опасно. Пък и той едва ли би искал плановете на ново оръжие да бъдат разпространени навсякъде. Понеже информацията би могла да попадне в ръцете на терористи. — Старицата замълча за миг. — Много жалко, че успяха да го убият.
— Щом плановете са били у него, къде са сега?
— И това не ни е известно. Той беше много потаен.
— Не може да не ви е загатнал къде и кога ще ви ги предаде.
— Като предпазна мярка избрахме на кого да ги предаде. Един от нашите технически специалисти, Роджър Марион, трябваше да ги вземе от хотелската му стая. Съобщихме му името на Роджър, когато кацна на летището. — Мадам Чун смръщи чело, сякаш се опитваше да си спомни. — По време на преговорите У все пак спомена нещо странно. Каза, че щял да има нужда от малко време в стаята, за да извади информацията.
— Да я „извади“ ли? Не разбирам.
— Използва китайския израз „цай джиън“, който означава „изваждам“ или „изрязвам“. Останах с впечатлението, че информацията е скрита в нещо и трябва да се извади.
Гедеон веднага си спомни за белите петна по рентгеновите снимки на У. Дали ученият наистина не беше скрил информацията в тялото си?
— Освен това У помнеше наизуст списък с числа. Какво представляват те?
Китайката впери очи в него.
— Откъде знаете за списъка с числата?
Той затаи дъх за миг, после каза:
— Защото го проследих от летището. Видях как джипът блъска таксито. Аз го измъкнах от смачканата кола. У ме помисли за Роджър Марион и ми каза числата. Опитах се да го спася. Не успях.
Последва дълго мълчание.
— Не знаем какво означават тези числа — рече старицата накрая. — Той ни разкри само, че трябвало да се комбинират с онова нещо, което щял да ни донесе. Само така щяла да е пълна тайната. Едното не действало без другото — нужни били и двете. По този начин щял да защити тази тайна. Трябваше да ги даде на Роджър.
— И вие сте направили всичко това за У само въз основа на неговите уверения, без да знаете за какво става дума?!
— Доктор У беше изключително напреднал последовател на дафа. Мнението му тежеше много.
Гедеон бе близо — съвсем близо, влудяващо близо.
— Как характеризира той тази секретна информация? Планове ли са, или може би микрочип, какво точно?
— Останах с впечатлението, че е някакъв предмет.
— Какъв предмет?
— Той използва думата „у“, която означава „нещо“, „предмет“, „твърда материя“. Това е и китайската дума за „физика“. Произнася се различно от името му, между другото, с по-слабо ударение.
Мислите на Гедеон отново се насочиха към рентгеновите снимки на китайския учени. Те показваха, че смазаните му крака са пълни с всевъзможни парчета метал и пластмаса от катастрофата. Внимателно беше разгледал всички тези точици и петна — но дали не бе пропуснал нещо? Можеше ли някоя от тези неправилни сенки да е предмет? Той търсеше планове, микрочип, миниатюрен контейнер. Но можеше да е нещо съвсем друго. Например парче метал.
Според онази позната на О’Брайън физичка, Епстайн, числата приличали на формула на сплав. Това трябваше да е.
— Разберете — продължи мадам Чун. — Доктор У нямаше намерение да избяга в Съединените щати, нищо подобно. Той беше лоялен и верен гражданин на Китай. Но като учен смяташе, че в този случай има морален императив. Искаше да разпространим тази голяма тайна в целия свят чрез нашите сървъри по такъв начин, че да не може да бъде скрита. Това щеше да е подарък, разбирате ли — подарък за света. От нас.
„Значи Минди греши за мотивите му“ — каза си Гедеон. В момента обаче имаше други грижи. Краката на У бяха пълни с метал и трупът му още беше в моргата. И щяха да го предадат на Гедеон като негов най-близък роднина. Значи просто трябваше да отиде там и да извади парчето.
Но преди това се налагаше да вземе рентгеновите снимки и да реши кое точно парче да изреже. И за тази цел щеше да посети Том О’Брайън и неговата приятелка физичката.
Осъзна, че мадам Чун го наблюдава.
— Господин Крю, нали сте наясно, че щом извадите онова, което ни носеше доктор У ще трябва да ми го предадете?
Той също впери поглед в нея.
— Наясно сте, нали? От това задължение
Гедеон Крю се прибра в „Уолдорф“ към единайсет вечерта — вмъкна се през служебния вход и заобиколи „Сейнт Бартоломю“, тъй като се опасяваше, че Кимащия жерав още чака там с китарата си. Докато мислеше за това по обратния път от Ню Джърси, разбра, че от стъпалата на черквата китаецът може да наблюдава и двете му стаи, както и главния вход на хотела и входа на Петдесет и първа улица. Нямаше как да е сигурен, че убиецът знае за двете стаи, но трябваше да го допусне. Кимащия жерав беше избрал идеална позиция.
