Скъпа Алис,
Радвам се, че си уредила делата си успешно. Имам предвид онези, свързани с пътуването ти в чужбина. Що се отнася до домашните ти дела, струва ми се, че те не са уредени толкова задоволително. Но тъй като аз се интересувам предимно от последните, възможно е мнението ми да е повлияно. По отношение на пътуването, напълно съм съгласен, че двете с Кейт щяхте да се чувствате неудобно сами. Това, че жените могат да се оправят и без мъже, е чудесна теория, но като всички чудесни теории, тя най-вероятно ще причини известни затруднения на първите, които я приложат на практика. Ръцете в ръкавици, фустанелите, женската мекота и всеобщото прехласване пред красотата стоят на пътя на успеха. Може би някой ден ще се отървем от всички тези неща и това несъмнено ще бъде добре, но дотогава придружителят от мъжки пол винаги ще бъде необходим. Не съм напълно сигурен, че братовчед ти Джордж е най-подходящият рицар, когото си могла да избереш. Струва ми се, че аз бих свършил по-добра работа и жалко, че нямам възможност да замина. Ако срещнете поганци9, Джордж несъмнено би ги избил по-бързо от мен и би бил по-полезен, ако се наложи да бъдете освобождавани от тъмници или спасявани от заблудили се тигри в швейцарските гори. Но се съмнявам, че ще бъде особено полезен с багажа. Ще настоява една от вас да води сметките, ако това се наложи. Ще се бави с носенето на чаши вода в чакалните на гарите и ще ви кара да го чакате на закуска. Лично аз смятам, че мъж, който придружава две дами на екскурзия в чужбина, трябва да им бъде абсолютен роб, иначе те няма да се насладят на преживяването. Този мъж трябва да се въплъти в ролята на висш слуга, с правото да седи на една маса с господарките си. Имам своите съмнения относно това дали братовчед ти е подходящ за тази работа, а що се отнася до мен — аз съм роден за нея. За щастие, двете с Кейт не сте нито слабохарактерни, нито малодушни и може би ще успеете да накарате господин Вавасор да ви се подчинява.
Що се отнася до домашните ти дела, нямам много за казване в това писмо. Ще се отбия да те видя, преди да заминеш, разбира се, и може би ще остана една седмица в града. Знам, че не би трябвало да го правя, тъй като ще означава една седмица бездействие, а не една седмица щастие. Предпочитам един час с теб в провинцията, отколкото един цял ден в Лондон. И когато съм в столицата, винаги имам чувството, че имам прекадено много неща за вършене, за да свърша каквото и да било. Ако бе обикновено бездействие, може би щях да му се насладя, но това е трескаво бездействие: човек се лута насам-натам в очакване на някакво удовлетворение, което никога не идва. Въпреки това ще изтърпя една седмица в Лондон, да кажем последните седем дни от този месец, и се надявам, че ще ми се отплатиш с твоето присъствие, поне доколкото позволяват делата ти в града.
А сега отново за тези домашни дела. Струва ми се, че ще ме разбереш, ако не кажа нищо повече по този въпрос. Ти хитро ме остави да достигна до заключението, съдейки по думите ти, че всички мои аргументи са били безполезни, но без да ги оспорваш или дори да ми кажеш, че си взела решение. Следователно няма да заключвам нищо и ще се уповавам на собственото си сладкодумие. Или може би правилната дума е надявам, а не уповавам.
Градината придобива все по-приличен вид. В момента изпитваме недостиг на вода и нещата не са толкова блестящи, колкото се надявах, че ще бъдат, но се готвим за бъдещо подобрение с усърдие и неуморност. Всичките ти заповеди са изпълнени и Морисън не спира да мърмори: «Господарката не е имала това предвид» и «Господарката поиска това». Бог да благослови господарката, казвам аз, и дано възможно най-скоро я изпрати вкъщи, в нейния дом, с нейните цветя и плодове, в нейната къща, при нейния съпруг, без повече отлагания и забавяния, които ме изпълват с тъга и ми се струват напълно ненужни. Това е моята молитва.
Твой завинаги,
