Алис не отговори веднага, защото се почувства дълбоко засегната от обвинението, което съдържаха думите на баща й. В него все пак имаше частица истина и това я принуди да отстъпи.
— Нямам право да заявя, че това би било невъзможно — каза тихо тя.
— Точно така — кимна баща й. — И следователно ще бъде по-добре да отложиш изпращането на писмото.
— Колко дълго искаш да отлагам?
— Докато двамата се съгласим, че е време господин Грей да научи.
— Не, татко, не мога да се съглася с това. Чувствам се длъжна да му съобщя незабавно. Нараних го дълбоко и не искам да му причинявам повече болка.
— Несъмнено го нарани, мила моя, и то много дълбоко — каза господин Вавасор, отклонявайки се от темата. — И ми се струва, че ще изпитва тази болка до сетния си час, ако нещо не се промени.
— Надявам се, че няма да е така. Вярвам, че няма да е така. Сигурна съм.
— Но в момента мисля за теб, а не за него. Когато ми съобщи, че възнамеряваш да…
Алис трепна, защото очакваше да чуе ужасната дума, използвана по-рано от дядо й. Господин Вавасор се спря в последния момент, за да й спести унижението.
— … да развалиш годежа си с господин Грей — продължи той, — аз не ти казах нищо. Не бих те накарал да се омъжиш за някой против волята си, въпреки че бе обещала, че ще се омъжиш за него. Но когато разбрах, че си се сгодила за братовчед си Джордж, това е друг въпрос. Нямам добро мнение за братовчед ти. Всъщност мнението ми е много лошо. Длъжен съм да ти кажа, че той има много лоша репутация.
Баща й направи пауза, но Алис мълчеше.
— Може би трябваше да ти кажа това, когато реши да пътуваш с него — продължи Джон Вавасор. — Но не исках да огорчавам нито теб, нито сестра му. Но оттогава чух още по-лоши неща за него. Много по-лоши отпреди.
— Не ми ги каза тогава, можеш да ми ги спестиш и сега — отвърна Алис.
— Не, миля моя. Не мога да ти позволя да се жертваш, без да ти кажа, че го правиш. Ако не бяха парите ти, той никога не би се оженил за теб.
— Наясно съм с това — рече Алис. — Самият той ми го каза.
— И въпреки това ще се омъжиш за него?
— Разбира се, татко. Струва ми се, че хората имат престорено отношение към парите в брака — дори бих казала лицемерно отношение. Защо да се ядосвам на мъж, който иска онова, към което всеки мъж се стреми? В момента Джордж има нужда от пари, за да подпомогне кариерата си. Не би могъл да се ожени без пари.
— Тогава защо не му дадеш парите, без да му даваш самата себе си? — попита той с ирония.
— Точно това възнамерявам да направя, татко — каза Алис.
— Какво?! — подскочи Джон Вавасор. — Смяташ да му дадеш парите си, преди да се омъжиш за него?
— Разбира се, ако ги поиска. Или по-скоро толкова, колкото поиска.
— Небеса! — възкликна той. — Алис, сигурно си полудяла.
— Защо? Защото давам пари на свой приятел? — попита тя. — Ако това е лудост, определено не се срамувам от нея.
— Вече дала ли си му някакви пари?
— Нито шилинг, татко. Не ме гледай така, моля те. Ако не бях приела предложението му, нима щеше да ме наречеш луда за това, че съм дала пари назаем на братовчед си?
— Щях да кажа, че си прахосала парите си, но не е станало нищо фатално. По-скоро бих предпочел да му дадеш половината от всичко, което притежаваш, но без да му даваш ръката си, отколкото да му дадеш един шилинг с обещанието, че ще се омъжиш за него.
— Ти си предубеден към него, татко.
— Нима и ти си била предубедена, когато го отритна преди? Нима това предубеждение те накара да го заклеймиш? Нима не се увери, че той не е достоен за теб?
— Тогава и двамата бяхме по-млади — отвърна Алис, говорейки тихо, но сериозно. — И двамата бяхме по-млади и гледахме на живота с други очи. Аз очаквах прекалено много, а сега не очаквам почти нищо. Що се отнася до него, тогава той бе пристрастен към удоволствия, които вече не го вълнуват.
— Пфю! — възкликна бащата.
— Така смятам аз — продължи Алис. — И ми се струва, че знам повече за начина му на живот от теб, татко. Във всеки случай сега съм много по-склонна да рискувам, отколкото преди. Дори да бе толкова ужасен, колкото казваш, пак бих се опитала да изпълня дълга си и да му помогна да се издигне.
— Какво очакваш да получиш, като се омъжиш за него? — попита господин Вавасор.
— Съпруг, който разсъждава по същия начин, по който разсъждавам аз — отговори Алис. — Съпруг, който преследва кариера, която напълно одобрявам. Възможно е да успея да му помогна да се реализира в попрището, което е избрал, и това само по себе си е добра причина да се опитам.
— С парите си? — попита той с подигравателна усмивка.
— Отчасти с парите ми — отвърна Алис, избирайки да пренебрегне гримасата. — Дори да бе само с парите ми, пак щеше да е нещо.
