Продължаваше да държи ръката й, но още не се бе опитал да я прегърне. Алис се бе извърнала от него и знаеше, че позата, която неволно бе заела, най-вероятно изглеждаше неловка, сякаш й беше противен, но просто не можеше да си придаде непринуден вид.
— Алис — продължи той, — накара ме отново да се почувствам силен и готов на велики дела. Няма ли да ми позволиш да ти благодаря за всичко, което направи за мен?
Тя трябваше да каже нещо! Колкото и болезнено да й се струваше, трябваше да му отвърне нещо любезно и окуражително. Той несъмнено имаше правото да я посети и да я поздрави по този интимен начин и именно тя му бе дала това право. И не беше виновен за това, че в момента я изпълваше с отвращение, а не с любов.
— Не съм направила нищо за теб, Джордж — отвърна Алис. — Абсолютно нищо.
Тя издърпа ръката си от неговата, върна се до дивана и седна, като го остави сам пред камината.
— Надявам се, че ще постигнеш много — продължи тя. — И ако мога да ти помогна с нещо, ще го направя от все сърце.
Алис веднага се засрами от казаното, чувствайки, че още с първите си думи му бе предложила кесията си.
— Разбира се, че ще ми помогнеш — отвърна той. — Главата ми е пълна с планове за бъдещето и искам да ги споделя с теб. Но планът, който ме вълнува най-много в момента, е онзи, в който ставаш моя жена.
Алис, ти вече си моя жена. Кажи ми, че ще бъдеш щастлива да ме наречеш свой съпруг.
Нищо на този свят не би могло да я накара да изрече тези думи в момента. Той нямаше право да я притиска по този начин. Трябваше да е осъзнал, че не би могъл да се надява на подобен триумф днес. Вече бе изживял своя триумф в квартирата си, когато бе захвърлил писмото й така, сякаш въпросът бе маловажен за него. Нямаше право да очаква повторение на този триумф. Бе решил, че ще използва парите й. Трябваше да се задоволи с това решение, а не да я принуждава да му засвидетелства любовта си.
— Това не може да стане веднага, Джордж — отвърна Алис. — Страдах толкова много!
— И знам, че вината е моя. Тези мъчителни години са мое дело.
Истината бе, че тя се страхуваше повече от мъчителната година, която й предстоеше.
— Не съм казала такова нещо — отвърна Алис. — Нито съм си го мислила. Мога да виня само и единствено себе си.
Тук той я разбра погрешно, тъй като си помисли, че нещото, за което се обвиняваше, бе решението да развали годежа си с него.
— Алис, мила моя, да сложим пепел на миналото.
— Не можем да сложим пепел на миналото. Хората използват този израз, но това е невъзможно. Времето е по-силно от нас и не можем да предпазим нито телата, нито сърцата си. Косите ще посивеят и сърцата ще изстинат.
— Не съм сигурен, че едното следва от другото — отговори Джордж. — Косите ми все повече посивяват.
За да подчертае думите си, той повдигна тъмния кичур коса отстрани на главата си, разкривайки белите косми отдолу.
— Ако сивите коси правят един мъж стар, Алис, значи ще си вземеш стар съпруг. Но дори ти не би могла да кажеш, че сърцето ми е изстинало.
Думата „съпруг“, която братовчед й използваше за втори път, смути Алис и тя се сви така, сякаш я бе зашлевил. Да си вземе стар съпруг! Възрастта му нямаше никакво значение за нея, дори да бе стар като Енох64. Но тя отново се видя принудена да му отговори.
— Имах предвид своето сърце — рече Алис. — Понякога си мисля, че е пълно с лед.
— Алис, тези думи ме натъжават.
— Дойде прекалено скоро, Джордж. Не ми остави достатъчно време, за да се отърся от спомените. Каза, че искаш да сложиш пепел на миналото. Да го направим, поне що се отнася до думите. Дай ми няколко месеца и ще спра да говоря за него, въпреки че едва ли някога ще го забравя.
Имаше нещо в изражението й, докато говореше, което му направи лошо впечатление. Някаква дълбока тъга. Вместо да го притесни, това го ядоса. Несъмнено основната му цел, когато й бе предложил да подновят годежа си, бе да се възползва от богатството й. Нямаше да й направи това предложение, ако не разполагаше с пари или ако собствената му нужда не бе толкова належаща. Но Джордж искаше нещо повече от пари. Искаше да бъде предпочетен пред Джон Грей и да срази своя противник чрез възстановяването на тази връзка, но преследването на тази цел беше лукс, който не можеше да си позволи. Затова го бе съчетал с финансовите си съображения. Бе получил едното, но искаше и другото. Бе отправил второто си предложение към братовчедка си с мисъл и за двете ползи, които можеше да извлече от нейното съгласие. Нямаше да й изпрати онова писмо, ако тя не разполагаше с пари, но в същото време жадуваше за някакъв израз на нейната любов, който щеше да представлява истински триумф за него.
Но досега тя по никакъв начин не бе засвидетелствала своята любов.
— Алис — рече той, — начинът, по който ме посрещаш, не е това, на което се надявах.
— Не е ли? — отвърна тя. — Съжалявам, че си останал разочарован, Джордж, но какво мога да кажа? Нима би предпочел да се преструвам, че ми е леко на сърцето?
— Ако желаеш да оттеглиш съгласието си — рече той, говорейки много бавно, — имаш моето позволение да го направиш.
