— Той е толкова неразумен и невеж, че предпочитам да стоя далече от него. Но, Кейт, още не си ме поздравила за годежа.
— Поздравих те, Джордж, в последното си писмо.
— Така ли? Забравил съм. Всъщност не съм сигурен, че сърдечните поздравления са необходими. Въпреки всичко, случило се между нас, този съюз е най-доброто, което можем да очакваме и това е най-хубавото нещо, което може да бъде казано за него.
— О, Джордж!
— За разлика от теб, аз не съм романтик, Кейт. Половин дузина деца и скромна издръжка не могат да впечатлят мъж, който се опитва да пробие в света на политиката.
— Знаеш, че винаги си мечтал да я направиш своя жена.
— Няма такова нещо. Винаги си се заблуждавала по този въпрос. Това бе твоята мечта. Но усилията ти се увенчаха с успех и трябва да бъдеш поздравена.
— Не искам поздравления. Би трябвало да знаеш това.
— Но ще ти кажа какво искам аз, Кейт. Искам пари.
Той направи пауза, но тъй като тя не отговори веднага, се почувства длъжен да продължи:
— Понякога се чудя дали не сгреших, като отново се кандидатирах за парламента. Може би се опитвам да откъсна плод, до който не мога да достигна.
— Не говори така, Джордж.
— Не мога да не си задавам подобни въпроси. Едва ли има нужда да ти казвам, че съм готов да рискувам всичко свое. Ако зависеше от мен, още утре, всъщност още днес, бих хвърлил чоп за това дали да отида в затвора, или в парламента. Но не мога да продължа с това начинание, рискувайки единствено онова, което притежавам, защото то няма да ми стигне. Не ми останаха пари в брой и дори ако заложа врата си, няма да получа нищо в замяна.
— Всичко, което имам, може да стане твое още утре — отвърна Кейт с нотка на колебание в гласа, издаваща нежеланието, с което бе направила това предложение. Но не успя да се сдържи. Нямаше избор, въпреки че заплахата на дядо й все още отекваше в ушите й и знаеше, че можеше да разори брат си, ако му даде заем. Не можеше да не му предложи всичко, което притежаваше, когато той й кажеше, че се нуждае от пари.
— Не — отвърна Джордж. — Няма да взема парите ти.
— Не би се поколебал, ако знаеше с каква охота ти ги давам.
— Независимо от това, няма да ги взема. Не би било редно. Всичко, което притежаваш, няма да ми бъде достатъчно, а не искам да те оставям без нищо. Освен това ще ни бъде трудно да уредим прехвърлянето на парите.
— Няма да ни бъде трудно, защото никой друг, освен нас няма да научи.
— Но няма да е редно и предпочитам повече да не го обсъждаме — отсече Джордж с тон, в който имаше частица високопарност.
— Тогава какво смяташ да правиш? — попита Кейт, въпреки че чудесно знаеше какво смяташе да прави.
— Ще ти обясня. Когато с Алис се оженим, тя ще получи правото на владение на имуществото ми и тъй като и двамата ще бъдем внуци на стареца, ще му предложа да я направи своя наследница, в случай че умра преди нея.
— Нима? — каза Кейт.
— И ако старецът се съгласи, не виждам нищо лошо в това да изтегля пари срещу част от нейното имущество, което, при тези обстоятелства, би станало мое, след като се оженим.
— Но дядо може да завещае имота, на когото си поиска.
— Много добре знаем, че няма да го направи. Не би го завещал на някой извън семейството. Всъщност той веднага би се съгласил с предложението ми, защото по този начин би ме лишил от всякакво влияние по този въпрос.
— Но това не може да бъде направено, докато не се ожените.
— Виж какво, Кейт, не ми създавай трудности! — сопна й се той и белегът му зейна. — Ако не искаш да ми помогнеш, просто ми кажи и ще се върна в Лондон.
— Ще направя всичко, за да ти помогна… стига да не е нещо нередно!
— Да, всеки може да каже това. Предложението ти не е особено примамливо, имайки предвид, че ти решаваш какво е редно и какво не е. Ще пишеш ли на Алис… всъщност по-добре отиди при нея и й обясни, че имам нужда от парите й.
— Как бих могла да замина за Лондон сега?
— Би могла, ако решиш. Или искам прекалено много? Тогава й пиши. Ще изглежда по-добре, идващо от теб, отколкото от мен. Обясни й, че трябва да платя за предизборната си кампания предварително и не мога да се надявам на успех, ако не го направя. Съмнявам се, че веднага ще ми поискат парите, но човек никога не знае. Те са наясно, че не съм богат мъж и не мога да очаквам от тях да продължат да се борят, ако не знаят, че парите им са осигурени. Скръби вече си изпати няколко пъти от тези градски кандидати и няма да допусне това да се случи отново.
Той направи пауза, за да може Кейт да отговори.
— Джордж — каза бавно тя.
— Какво?
— Иска ми се да опиташ нещо друго.
— Няма друго! Колко типично за една жена — да се обяви против единствения възможен план.
— Не мисля, че трябва да взимаш парите от Алис.
— Скъпа Кейт, позволи ми сам да преценя какво трябва или не трябва да правя. Самата Алис ме разбира чудесно. Знае, че за да спечеля тези избори, което и двамата искаме…
— Аз също го искам — прекъсна го Кейт.
