— Много добре. Алис знае, че не мога да постигна това без пари и ми предложи помощта, от която имам нужда. Предпочитам ти да й кажеш колко много се нуждая от тази помощ, отколкото аз да го правя. Това е всичко. Ако си и наполовина толкова умна, колкото си мисля, ще разбереш това.
Кейт разбираше всичко много добре. Бе наясно с факта, че брат й се срамуваше от онова, което смяташе да стори. Срамуваше се толкова много, че предпочиташе да използва нейния глас, вместо своя.
— Искам веднага да й пишеш — продължи той, след като не ти се занимава да отидеш до Лондон.
— Не става въпрос за това дали ми се занимава, или не — отговори Кейт. — Бих отишла пеша до Лондон, за да ти донеса пари.
— Нима мислиш, че Алис ще откаже да ми ги даде? — попита той и я погледна.
— Сигурна съм, че няма да ти откаже, но не мисля, че трябва да ги взимаш от нея. Според мен има нещо свято и неприкосновено в собствеността на момичето, за което смяташ да се ожениш.
— Ако има нещо на този свят, което ненавиждам — каза Джордж и започна да крачи из стаята, — това е романтиката. Можеш да четеш такива книги в спалнята си, щом ти харесва, но в момента говорим за сериозни неща. Ако се замислиш, ще осъзнаеш, че говориш глупости. Двамата с Алис ще бъдем мъж и жена. Имуществото и парите ни ще бъдат обединени. И въпреки това не бива да я моля за пари, за да постигна нещо, което ще осигури както моето бъдеще, така и нейното, защото няма да е редно. Ти наричаш това тактичност. Аз го наричам пълно безумие.
— Ще ти кажа какво ще направя, Джордж. Ще помоля леля Гринаул да ти заеме парите… или да ги заеме на мен.
— Не вярвам, че ще ми даде и шилинг. Освен това парите ми трябват веднага. Нямам време за писане на писма и водене на преговори. Всяко забавяне може да се окаже фатално. Ако откажеш да говориш с Алис, ще трябва да го направя аз. Искам да знам дали ще ми помогнеш.
Кейт все още се колебаеше, когато на вратата се почука и едно малко момче пъхна смачкана на топка бележка в ръката й. Когато видя името си, изписано на листа, Кейт осъзна, че бележката беше от дядо й. Тя гласеше:
„Ако Джордж иска да дойде във Вавасор Хол, да дойде. Ако реши да ми се извини за поведението си, ще го приема.“
— Какво има? — попита Джордж и Кейт му подаде бележката.
— Няма да го направя — отсече той. — Каква полза бих имал от това да отида в къщата на стареца?
— Ако не отидеш сега, никога няма да те приеме.
— Ще отида, след като къщата стане моя — отвърна Джордж.
— Ако му покажеш, че все още си във враждебни отношения с него, тя никога няма да стане твоя… освен ако някой ден не я наследиш от Алис. Помисли над това, Джордж. Не би искал да взимаш пари от нея.
Той неспокойно крачеше из стаята, мърморейки ругатни. Опитваше се да балансира гордостта и амбициите си, но му беше трудно.
— Не отговори на въпроса ми — рече той. — Ако отида при стареца, ще пишеш ли на Алис?
— Не, Джордж. Не мога да пиша на Алис, за да я моля за пари.
— Отказваш?
— Не мога да се заставя да го направя.
— Тогава, Кейт, двамата с дядо ми можете да работите заедно от сега нататък. Накарай го да ти завещае къщата, ако ти се занимава.
— Едва ли има жена, която да е заслужавала подобен укор по-малко от мен — отвърна Кейт смело, без да отстъпва. — Всеки човек, който притежава сърце или съвест, би се съгласил.
— Не се занимавам нито с едното, нито с другото. Не мога да си го позволя в момента.
— Защо не вземеш само моите пари, Джордж?
— Не. Останала ми е малко съвест, въпреки всичко.
— Ще ми позволиш ли да пиша на госпожа Гринаул?
— Нямам възражения по този въпрос, но не виждам смисъл.
— Въпреки това ще го направя. Ще дойдеш ли във Вавасор Хол?
— Да моля онзи стар глупак за прошка? Не, не бих могъл. Не и в настроението, в което съм в момента. Само ще го разгневя още повече. Кажи му, че имам неотложна работа в Лондон.
— Колко жалко.
— Не мога да направя нищо по въпроса.
— Това решение може да промени живота ти! — възкликна Кейт.
— Добре, чуй какво ще ти предложа — отвърна Джордж. — Ще се върна с теб във Вавасор Хол и ще изтърпя обидите на стареца, ако ти пишеш на Алис вместо мен.
Чудя се дали Джордж осъзнаваше, че сестра му настояваше да дойде във Вавасор Хол за негово добро. Кейт се поколеба, тъй като бе готова почти на всичко, за да помири дядо си и брат си.
— Но първо ще ми позволиш да пиша на леля Гринаул — отвърна тя. — Ще отнеме само два дни. Най-много три.
Джордж кимна, сякаш правеше голяма отстъпка. С ясното съзнание, че прави нещо нередно, Кейт обеща да пише на Алис, ако госпожа Гринаул не откликне на молбата й. Джордж великодушно се съгласи да се върне с нея във Вавасор Хол.
— Слава Богу, че обстоятелствата не ми позволяват да остана повече от два дни — заяви той. — Нямам бельо за по-дълъг престой.
— Ще се погрижим за това във Вавасор Хол.
— Няма да правиш нищо подобно! Виж какво, Кейт, недей да казваш нищо, когато използвам това извинение. Ще остана там два дни, но рано сутринта в четвъртък ще хвана бързия влак от Кендал. Не разваляй плановете ми с други предложения.
