Но не бива да предполагаме, че Чийзакър му вярваше. Той много добре знаеше, че Белфийлд не заслужаваше доверие. Нима не се бе изхранвал с лъжи през последните десет години? Но някои хора умеят да лъжат така, че да заблуждават дори онези, които не им вярват. Ето защо господин Чийзакър живееше в постоянен страх, докато капитан Белфийлд ползваше неговата квартира в Норич. Той щедро подкупваше Жанет. Подкупваше и Чарли Феърстерс (имам предвид госпожица Феърстерс) с ръкавици и пилета от Ойлимид, в замяна на информация за лисицата, обикаляща неговия гълъбарник. Стигна дори по-далече и започна да подкупва самия капитан, при условие че не обикаля толкова много. Опита да подкупи и вдовицата, като я предупреди за лисицата, обикаляща отвън, след което падна на колене пред нея и й подари брошка, голяма колкото нагръдник на броня. Но госпожа Гринаул отказа да я приеме с думите, че пръстенът, съдържащ последния кичур коса на клетия й съпруг, ще бъде последното бижу, което някога носи. В същото време обяви, че капитан Белфийлд не означава нищо за нея и господин Чийзакър не бива да се тревожи за него. Но после добави, че самият той не може да се надява на нищо, тъй като любовта й е била заровена в земята със скъпия й съпруг. Това бе много досадно. Но колкото и неуспешно да бе ухажването на госпожа Гринаул, процесът не бе лишен от своите достойнства — достойнства, които донякъде бяха накарали ухажорите да приемат съдбата си. Когато един джентълмен е бил на колене пред някоя дама, отдавайки се на любовни обяснения и когато недвусмислено е показал, че иска ръката й, правейки подробен опис на богатството си (включително облицованите си с махагон спални, какъвто бе случаят с господин Чийзакър), и когато всички тези предложения са били безцеремонно отхвърлени, този джентълмен няма как да не се почувства неловко, когато му кажат да се изправи и го поканят на чай с въпросната дама. Но с госпожа Гринаул нямаше такава неловкост. След един час молби и увещания, тя се превръщаше в безупречна домакиня и веднага успяваше да разсее смущението и разочарованието на своя гост. А на раздяла дори позволяваше на джентълмена да стисне ръката й — хубаво, силно и продължително стискане, което си бе част от любовната игра. По тази причина господин Чийзакър винаги си тръгваше с убеждението, че тя ще стане негова следващия път — следващия пазарен ден или следващата събота. Но в понеделник научаваше, че вдовицата бе прекарала цялата си неделя в компанията на капитан Белфийлд, въпреки че му бе заел пет лири, за да отиде до Ипсуич със свои приятели офицери. Когато чуеше това, господин Чийзакър започваше да крачи нервно в задния двор на фермата си, проклинайки непочтеността на мъжете и непостоянството на жените.
В отчаянието си той се видя принуден да покани Белфийлд в Ойлимид за един месец. Вече нямаше работа за капитана в Норич и парите му бяха на привършване. Приемайки поканата на своя приятел, той не се поколеба да му признае това.
— Ще те включа в хайката, стари приятелю — рече му Чийзакър. — Ще ти дам да стреляш. Но не искам да излизаш без мен.
Белфийлд се съгласи. И двамата разбираха същността на сделката, която бяха сключили, но ми се струва, че Белфийлд я разбираше по-ясно. Нямаше да е толкова близо до вдовицата, колкото ако бе останал в Норич, но и нямаше да е по-далече от своя отзивчив домакин. Този домакин щеше да го наблюдава внимателно, но и той щеше да наблюдава своя домакин. Имаше гара на около три километра от Ойлимид, а пътуването до Норич отнемаше по-малко от час. Господин Чийзакър едва ли щеше да одобри тези пътувания, но въпреки неодобрението си, не би могъл да ги предотврати. Що се отнасяше до тази сделка, господин Чийзакър плащаше всичко, докато капитан Белфийлд не плащаше нищо. И нямаше ли да е прекрасно, ако успееше да отмъкне наградата под носа на своя приятел, живеейки под неговия покрив?
Госпожа Гринаул също прозря същността на сделката, която двамата бяха сключили.
— Ще отседнете в Ойлимид, така ли? — попита тя, когато капитан Белфийлд дойде, за да й разкрие плановете си. Чарли Феърстерс беше с нея, така че капитанът не можеше да използва момента за нещо по-специално. — Много се радвам, че двамата сте толкова привързани един към друг — продължи вдовицата.
— Мисля, че джентълмените обичат да отсядат в къщите на други джентълмени, когато там няма дами — отбеляза Чарли Феърстерс, която бе недоволна от начина, по който собственият й живот се развиваше.
— Що се отнася до това — отвърна Белфийлд, — много ми се иска старият Чийзи най-накрая да си намери съпруга. Не познавам някой, който да се нуждае повече от жена, с тази голяма къща, пълна с одеяла и вази. Защо не си помислите по въпроса, госпожице Феърстерс?
— Какво… да се омъжа за фермер! — възкликна Чарли, която бе решена на всичко да предотврати брака между госпожа Гринаул и господин Чийзакър и му се подиграваше при всяка възможност.
