— Прав си, не е. Ето защо не виждам причина да не вечеряме заедно в събота.
— Ще ти кажа причината. Пречиш ми. Не мога да повярвам, че още не си осъзнал това. Споделих всичките си планове с теб, защото мислех, че сме приятели. И ти платих да ми помогнеш. Но ти сякаш правиш всичко по силите си, за да ме провалиш. Но няма да успееш.
— Какво си магаре! — отвърна капитанът след кратка пауза. — Онази кокалеста жена, Чарли Феърстерс, също ще бъде там, разбира се.
— Откъде знаеш?
— Просто знам. Беше там, когато поканата бе направена. Бе попитана дали ще присъства и отговори, че ще присъства. Освен това я чух да казва, че никога не би се омъжила за теб, защото си фермер.
— Много мило от нейна страна. Наистина много мило — отвърна Чийзакър, почервенявайки от гняв. — Самата Чарли Феърстерс! Не бих я вдигнал от канавката с щипци. Не става за моя иконом, камо ли за мен!
— Но някой трябва да й кавалерства в събота, а ти нямаш друга работа — рече хитрият Белфийлд.
— Защо е поканила това противно създание? — попита Чийзакър, раздразнен от факта, че нещата не се развиваха така, както му се искаше.
— Има нужда от приятелка, разбира се. Можеш да се отървеш от Чарли, когато се ожениш за вдовицата.
— Да се отърва от нея? Нима си мислиш, че някога ще стъпи в тази къща? За нищо на света! Мразя тази жена, откакто я познавам.
Чийзакър не можеше да прости тази обида срещу социалното му положение и мисълта, че госпожица Феърстерс се бе престорила, че го превъзхожда, не му даваше мира.
— Така или иначе, ще трябва да вечеряш с нея — заяви Белфийлд. — Освен това винаги съм смятал, че вечеря с четирима гости е за предпочитане пред вечеря с трима.
Господин Чийзакър с нежелание призна, че капитанът беше прав. Бе решено, че следващата събота двамата ще отидат заедно в Норич, за да вечерят с вдовицата. Госпожа Гринаул получи бележки и от двамата, приемащи поканата й. Чийзакър й бе писал в единствено число, без да споменава капитан Белфийлд, така, както не би споменал лакея си, ако бе възнамерявал да го вземе със себе си. Капитанът бе склонил да използва множественото число.
„С радост ще дойдем, пишеше той. Старият Чийзи ще се побърка от щастие и вече започна да заличава последиците от живота на село.“
— Последиците от живота на село — прочете госпожа Гринаул на Жанет, когато получи бележката. — Ще бъде добре за капитан Белфийлд да изпита някои от тези последици на свой гръб.
— Вие можете да се погрижите за това, госпожо — рече Жанет. — Можете да го превърнете в много по-добър мъж, отколкото господин Чийзакър някога ще бъде. Що се отнася до това дали е джентълмен, не казвам нищо. Но ако бях дама, знам кого бих предпочела.
Колко лукави и коварни могат да бъдат хитрините на любовта! Когато въпросната събота дойде, Чийзакър не каза нищо на своя съперник относно плановете си за деня.
— Двуколката ли ще вземеш? — бе попитал капитан Белфийлд предишната вечер.
— Още не съм сигурен — бе отвърнал господарят на къщата и на двуколката и поне според него, на ситуацията.
Но Белфийлд знаеше, че Чийзакър трябва да вземе двуколката и бе доволен. Ако можеше, приятелят му щеше да го изостави, но Белфийлд щеше да се погрижи да не може.
Преди закуска господин Чийзакър тайно изнесе в двора чанта с тоалетни принадлежности — помадата за косата си, шарената риза с чудесния нагръдник на розов фон, лъскавите ботуши и всичко останало. Когато вечеряше в Норич, той обикновено миеше ръцете си в странноприемницата и разчиташе на прислужницата да му намери гребен, но сега се промъкна тайно навън с чантата и я скри отзад в двуколката, надявайки се, че Белфийлд ще забрави своите тоалетни принадлежности. Но нима един капитан би допуснал подобно нещо? Когато се върна в къщата през кухнята, Чийзакър забеляза чанта, оставена на пода до вратата, която изглеждаше по-пълна дори от неговата.
— Какво, по дяволите, ще правиш с всичкия този багаж? — попита той и я подритна.
— Ще го сложа там, където преди малко те видях да слагаш своя през прозореца си — отвърна Белфийлд.
— Проклет прозорец! — възкликна Чийзакър.
Двамата седнаха да закусват.
— Внимавай как дялкаш тази шунка! — скара се домакинът на своя гост. — Ако можеше да си позволиш шунка, нямаше да я режеш толкова некадърно!
Това бе много обидно и дори Белфийлд се засегна. Той почувства, че не би могъл да опита шунката при тези обстоятелства и затова реши да изяде няколко яйца.
— Щом няма да ядеш шунка, защо я наряза? — попита Чийзакър.
— Кълна се, Чийзакър, нетърпим си! Кълна се, че е така! — отвърна Белфийлд със сълзи в очите.
— Какво има сега?
— Кой ти иска шунката?
— Ти, очевидно. Иначе нямаше да я разрежеш.
— Нея искам. Не искам нищо твое, Чийзакър. Не е редно да каниш хора в дома си и да се държиш по този начин с тях. Трябва да знаеш, че определено не съм свикнал с такова отношение.
— О, върви по дяволите!
— Можеш да ме пращаш по дяволите колкото искаш, но предпочитам да се отнасят с мен като с джентълмен. Познаваме се отдавна и съм склонен да търпя повече от теб, отколкото от всеки друг, но…
