— Поздравете го от мен — рече госпожа Гринаул, ясно показвайки, че прекъсването я бе подразнило. — Знаете ли какво, капитан Белфийлд? Защо тримата не вечеряме заедно следващата събота? Той винаги ме посещава в събота. Защо не дойдете и вие?
Капитан Белфийлд обяви, че ще го направи с най-голямо удоволствие.
— И Чарли може да дойде, ако е хвърлила око на господин Чийзакър — рече вдовицата и намигна на капитана.
— Разбира се, че ще дойда — отвърна Чарли. — Но не с тази цел. Сигурна съм, че е почтен човек.
Дядото на Чарли беше дребен земевладелец, който бе давал земята си под наем на фермери, и тя имаше причина да се отнася със снизхождение към хора като господин Чийзакър.
Въпросът бе решен и сега чакаха единствено съгласието на господин Чийзакър. Междувременно Белфийлд замина за Ойлимид. Той познаваше навиците на своя домакин и не бе изненадан от факта, че го оставяха сам до вечерта. Не се изненада и когато научи, че няма да спи в някоя от облицованите с махагон спални, а в една задна стаичка с гледка към задния двор, в която дори нямаше камина. Капитанът бе свикнал с несгодите на бедността и щеше да се примири с това отношение, ако самият Чийзакър не бе засегнал темата, за да му се извини. Това направи нещата много по-трудни.
— Виждаш ли, стари приятелю — започна той, — има много други стаи, които, разбира се, са празни. Но е толкова досадно да ги проветряваш и да ги разтребваш. Ще ти бъде съвсем уютно там, където си.
— Ще се справя — отвърна Белфийлд кисело.
— Разбира се, че ще се справиш. В някои отношения това е най-топлата стая в къщата.
Той не каза в какви отношения. Може би близостта на конюшните оказваше някакво влияние.
Белфийлд не бе очарован, но какво можеше да направи при тези обстоятелства? Така че преди вечеря той се качи горе и изми ръцете си в стаята без камина, като си каза, че непременно ще се отплати на своя приятел Чийзакър.
Вечеряха заедно в почти пълно мълчание. След това седнаха да пушат цигари и да пият бренди с вода. Белфийлд, който имаше слабост към скъпите удоволствия, би предпочел пури, но приятелят му не сложи пури на масата. Когато му се налагаше, господин Чийзакър не се свенеше да харчи парите си, но това не означаваше, че не ценеше пестеливостта. И нямаше намерение да се охарчва за Белфийлд! Това, което ставаше за него, щеше да бъде достатъчно и за Белфийлд.
— Той е сиромах, госпожо Гринаул. Просто един сиромах! — бе казал господин Чийзакър на вдовицата по-рано. — Клетникът! Само ако имаше пари, щеше да е почти съвършен.
Госпожа Гринаул бе отговорила и господин Чийзакър бе почувствал, че е направил грешка.
Брендито с вода накара двамата мъже да се разприказват, въпреки че не подобри настроението им. След известни колебания, капитанът предаде поканата на госпожа Гринаул на своя приятел. Може би щеше да бъде в негов интерес да забрави да го направи, но все пак заключи, че когато двамата бяха заедно, той можеше да се мери с Чийзакър.
— Трябваше да се отбия, за да се сбогувам с нея. Сигурен съм, че разбираш — рече извинително той, след като свърши историята си.
— Изобщо не разбирам — отвърна Чийзакър.
— Ах, приятелю, колко си ревнив! Ако се бях отнесъл невежливо с нея, както ти би предпочел, това само би предизвикало възмущението й.
— Изобщо не ревнувам. Човек като мен, който притежава своя собствена земя, няма причина да ревнува.
— Не виждам какво общо има земята ти… но както и да е.
— Мисля, че има много общо. Мъж, който иска да се жени, трябва да разполага с удобства, освен ако не смята да живее на гърба на жена си, което, поне според мен, е най-подлото нещо, което един мъж може да направи. По-скоро бих разбивал камъни.
Тези думи бяха почти непоносими за капитан Белфийлд, но той ги понесе, мислейки за отмъщението си.
— Знам, че никога няма да си доволен — рече той. — Но станалото, станало. Отидох да се сбогувам с нея и тя ме помоли да ти предам това съобщение. Ще отидем ли?
Известно време Чийзакър мълчеше, изпускайки големи облачета цигарен дим. В главата му се бе зародил план.
— Знаеш ли какво, Белфийлд? — рече накрая той. — Щом тя не означава нищо за теб, предпочитам да отида сам. Нали нямаш нищо против? Госпожа Джоунс ще ти приготви каквото искаш за вечеря и… и… и ще те почерпя с бутилка портвайн от 34-та!
Но капитан Белфийлд не можеше да приеме това. Не бе готов да се подчини на волята на господин Чийзакър.
— Не, стари приятелю — отвърна той. — Няма да стане. Тя ме помоли да вечерям с нея в събота и смятам да отида. Не искам да си помисли, че се страхувам от нея… или от теб.
— Не се страхуваш, нали?
— Не, не се страхувам — отвърна твърдо Белфийлд.
— Тогава защо не ми върнеш част от парите, които ми дължиш? — попита Чийзакър.
— Ще го направя… след като се оженя за вдовицата. Ха-ха-ха.
На Чийзакър му се прииска да го изхвърли от дома си. Думите бяха на върха на езика му, но се овладя навреме. Знаеше, че ако наруши споразумението и изгони Белфийлд, той ще се върне в Норич и ще възобнови ухажването си на вдовицата.
— Тя не е вчерашна — рече накрая Чийзакър.
