— О, не бих могъл да ги повторя. Но го прави. И какво можете да очаквате от човек, който, доколкото знам, няма други дрехи, освен онези, които носи на гърба си? Нямам представа къде ще спи тази нощ, защото се съмнявам, че има и половин крона в джоба си.
— Бедният Белфийлд!
— Да, наистина е беден.
— Но колко достойно понася бедността си.
— Бих казал недостойно, госпожо Гринаул.
Вдовицата не отговори, така че той реши да се захване за работа.
— Госпожо Гринаул… мога ли да ви нарека Арабела?
— Господин Чийзакър!
— Мога ли? Хайде, госпожо Гринаул. Много добре знаете за какво иде реч. Защо се дърпате?
— Да се дърпам, господин Чийзакър! Що за език! Нима ако сега ви пожелая лека нощ и ви кажа, че е време да се прибирате вкъщи, вие ще наречете това „дърпане“?
Той вече се разкайваше за глупавата дума, която бе използвал.
— Моля за извинение, госпожо Гринаул. Не съм искал да ви обидя, повярвайте ми.
— Да се дърпам! Как смеете!
Клетият човек изглеждаше напълно съкрушен и сърцето на вдовицата омекна, докато го гледаше. Реши да му прости, тъй като не бе в характера й да се кара с хората… поне не с ухажорите си.
— Моля за извинение, госпожо Гринаул — повтори виновникът засрамено.
— Извинен сте — отвърна вдовицата, — но никога повече не казвайте на една дама да не се дърпа. Вижте какво, господин Чийзакър, ако някога се случи настойчиво да ухажвате една дама…
— Не бих могъл да бъда по-настойчив — рече той.
— Ако някога се случи настойчиво да ухажвате една дама, говорете й повече за любовта си и по-малко за парите в кесията си. Сега ще ви пожелая лека нощ.
— Но все още сме приятели?
— О, да. Много добри приятели.
Докато пътуваше към вкъщи, Чийзакър опита да се утеши с мисълта за тежкото положение, в което бе изпаднал Белфийлд — сам-самичък в Норич и без никакъв багаж, с изключение на вещите, които бе взел в онази малка чанта. Но пред портата си той се размина с две фигури, вървящи в обратната посока. Едната носеше тежък куфар, а другата кутия за шапки.
— Аз съм, приятелю — рече Белфийлд. — Дойдох с влака, за да взема нещата си. Ще се върна в Норич с експреса в девет и двайсет.
— Ако си откраднал нещо мое, ще те осъдя! — изрева Чийзакър и подкара двуколката към входната си врата.
Джордж Вавасор остана почти пет дни под покрива на дядо си, но не се чувстваше щастлив там. Освен това не допринесе за щастието на никой друг от хората, отседнали в къщата. Остана толкова дълго, въпреки нещастието си, защото не искаше да си тръгне, преди да е научил отговора на молбата, отправена към леля Гринаул. И смяташе да принуди сестра си да изпълни обещанието си по отношение на Алис, ако този отговор се окажеше неблагоприятен. През тези пет дни Кейт направи всичко по силите си, за да накара Джордж да се държи учтиво с дядо си, но напразно. Земевладелецът отказваше да направи първата стъпка, а Джордж бе не по-малко упорит и чакаше стареца да промени отношението си към него, преди да му откликне със същото. Клетата Кейт всячески се опитваше да ги помири, но без успех.
— Той е просто един невъзпитан хлапак — заяви старецът — и направих грешка, като го поканих вкъщи. Повече не споменавай името му.
Джордж бе по-словоохотлив във възраженията си. Кейт му напомняше, че има интерес от това да се помири с дядо си и че враждебното му отношение може да принуди стареца напълно да го изключи от завещанието си.
— Да прави каквото иска — отвърна намусено Джордж.
— Помисли за Алис! — отвърна Кейт.
— Точно Алис никога не би очаквала от мен да се унижавам за пари.
Признавам, че обичам парите и не съм особено придирчив по отношение на това как ги придобивам. Бих направил всичко за пари. Всичко, освен това. Не съм го обиждал и не съм се опитвал да го засегна. Не съм го молил за заем. Не съм му струвал нито шилинг. Когато бях във винарския бизнес, той можеше да ми помогне да се издигна още повече. Просто трябваше да ме направи наследник на имота, който и без това ще наследя, когато умре. Но бе толкова предубеден, че реши да заключи, че съм се разорил, без да провери дали това е вярно, в единствения период от живота ми, когато се справях добре.
— Но той има право да действа така, както намери за добре — рече Кейт.
— Несъмнено. Но нямаше право да се обижда от молбата ми да ми направи тази услуга. Държа се като невеж стар глупак. Признавам, че не трябваше да се карам с него по този въпрос. Той не е виновен, че се е родил глупак. Но това не променя факта, че не мога да падна на колене пред него и да го моля за нещо, което така или иначе ми се полага.
Двамата мъже почти не общуваха. Не оставаха сами заедно, с изключение на онзи половин час след вечеря, когато сядаха да пият вино. Старият земевладелец имаше навика да пресушава три чаши портвайн една след друга и очакваше същото от своя внук. Но Джордж не близваше и капка.
— Спрях да пия след вечеря — рече той, когато старецът му подаде бутилката.
— Сигурно намекваш, че не пиеш нищо друго, освен бордо — отвърна земевладелецът с тон, който определено не бе помирителен.
