Тя отстъпи, разбира се. С натежало от мъка сърце и с пръсти, които едва успяха да изпишат необходимите думи, Кейт обясни на своята братовчедка защо Джордж имаше спешна нужда от хиляда лири за предизборната си кампания. Това бе едно сковано и неловко писмо, като думите звучаха неестествено и подсказваха за мъката и срама на неговата авторка. Алис веднага съзря обстоятелствата, при които е било написано, но не се забави с отговора си, в който посочваше, че парите ще бъдат изпратени при първа възможност. Писа на Кейт отново в края на януари, за да й съобщи, че сумата е била преведена в сметката на Джордж.
Кейт бе изпитала огромна гордост при подновяването на съюза между Алис и брат й, като си бе приписала заслугата. Но сега не чувстваше нито гордост, нито задоволство. Вече не можеше да изпраща ликуващи писма на братовчедка си, в които описваше Джордж като безстрашен герой, предсказваше постиженията му в Парламента и говореше за неговата търпелива любов. Двете вече не споменаваха Джордж в писмата си. Всъщност те напълно спряха да си пишат след вече спомената размяна на писма, свързани с финансовата транзакция. Това продължи до края на зимата. Кейт прекара тези месеци в Уестморланд, измъчвана от съжаления и притеснения и слушайки хулите на дядо си по адрес на Джордж, като за пръв път през живота си се чувстваше неспособна да го защитава.
Джордж се върна в Лондон и още преди края на месеца установи, че хилядата лири са били внесени в сметката му. Едва ли е нужно да казвам, че тези пари бяха дошли от запасите на господин Томбе, който веднага ги бе вписал като дълг на господин Грей. Алис бе спазила обещанието си и бе казала на баща си, че има нужда от пари. Той също бе спазил обещанието си и й бе отвърнал, че адвокатите ще се погрижат за всичко.
В края на февруари Джордж Вавасор реши да направи първата си вноска за предстоящите избори. Когато за тази цел се отби в кантората на господин Скръби, той научи нещо, което доста го изненада.
— Не чу ли новината? — попита Скръби.
— Каква новина? — намръщи се Джордж.
— Маркизът бере душа — отвърна Скръби.
Тонът и изражението му показваха, че смята този факт за изключително важно развитие, но отначало Вавасор не се трогна от съдбата на този „маркиз“.
— Съчувствам му — рече той. — Кой е той, между другото? Не че има някакво значение, защото след него ще дойде друг.
— Ще дойде и точно затова съм толкова развълнуван. Става дума за маркиза на Бунрати и ако той умре, младият член на парламента незабавно ще бъде изпратен в Горната камара.
— Имаш предвид още преди края на сесията? — възкликна Джордж.
Той много добре знаеше отговора на този въпрос, но току-що бе осъзнал как тази новина щеше да се отрази на плановете му.
— Разбира се — отвърна Скръби. — Разпореждането ще бъде дадено веднага. Щях да бъда по-доволен, ако не бях сигурен, че хората на Травърс вече са чули новината и ще бъдат готови с плакатите си в мига, в който маркизът изпусне сетния си дъх. Просто трябва веднага да се захванем за работа.
— Но ще бъде само за част от сесията — посочи Джордж.
— Така е — отвърна Скръби.
— И после ще трябва да финансираме още една предизборна кампания.
— Това е вярно — каза господин Скръби, — но ще се опитаме да направим втората по-евтина. Ако сега победите Травърс, нищо чудно на следващите избори да нямате опонент.
— Говори ли с Граймс? — попита Джордж.
— Да, говорих с негодника. Ще отвори вратите на таверната си за хората на Травърс. Каза ми го направо, безсрамникът! Заяви, че никога не е харесвал хора, които го карат да чака парите си. Това, което ме вбесява, е, че му ги дадохме.
— Определено не се справяме добре — рече Вавасор, гледайки адвоката с неприязън.
— Подобни малки недоразумения се случват постоянно, господин Вавасор. Всеки ден ми се налага да решавам много по-сериозни проблеми в работата си. Можете да се считате за късметлия, че самият аз не отидох при Травърс. Знаете, че той е либерал и мога да ви уверя, че ми отправи примамливо предложение.
Вавасор бе склонен да се усъмни в късмета си по този въпрос и почти съжали за политическите си амбиции. Сега трябваше да изхарчи не по-малко от три хиляди лири от парите на братовчедка си, за да може да прекара няколко месеца в Парламента. И по какъв начин щеше да успее да си осигури този заем? Разбира се, че можеше да изчака края на сесията и да се кандидатира на общите избори, както бе възнамерявал да направи първоначално. Но знаеше, че ако позволи на някой либерал да спечели мястото, той почти със сигурност щеше да спечели и общите избори. Трябваше или да се бори сега, или да се предаде, а той не бе от хората, които се предават.
— Какво решихте? — попита Скръби.
На Вавасор му се стори, че в гласа на адвоката се бе прокрадвала частица от онова уважение, с което досега се бе отнасял към него — уважение, полагащо се на кандидат за Парламента, представляващ столичен район.
— Лордът още не е умрял — посочи Вавасор.
