Алис не го разбра напълно и може би той не искаше да бъде разбран. Може би целта му бе да замае въображението й. Тя не го разбра, но се опасявам, че се възхити от дързостта, която си приписваше. И не само си я приписваше, защото я бе демонстрирал на последните избори.
Говорейки със сестра си, той се бе определил за грозен. Жените едва ли щяха да го нарекат грозен, ако едната страна на лицето му не беше белязана от ужасяваща рана, която при зарастването си бе оставила тъмна вдлъбната резка, продължаваща от лявото му око чак до долната му челюст. Черната клисура, пресичаща бузата му, несъмнено беше грозна. В някои моменти, когато беше ядосан или разочарован, тя бе направо противна. Тогава лицето му се изкривяваше по начин, който караше резката да се удължава, разкривайки целия си ужас и превръщайки лицето му в един голям белег.
— Погледна ме като самия дявол и белегът му се отвори като грозна рана! — възкликна старият джентълмен, описвайки на сина си своя разговор с Джордж, по време на който той се бе опитал да го принуди да приеме неговата гледна точка по въпроса с ипотеката.
Но в други отношения лицето на Джордж не беше грозно и за много жени дори бе красиво. Черната му коса беше разделена на път по средата. Челото му беше ниско, но широко. Очите му бяха тъмни и ярки, а веждите много плътни и съвършено черни. В онези мигове на ярост лицето му не беше само белег, а по-скоро само вежди и очи. Имаше гъсти черни мустаци, които покриваха устата му, но не си бе пуснал бакенбарди. Хората казваха, че се гордее твърде много с раната си, за да я закрива. Но истината бе, че бакенбардите му не бяха достатъчно плътни и затова предпочиташе да не ги пуска.
Историята на тази рана трябва да бъде разказана. Получи я като юноша, още преди да дойде в Лондон. Тогава живееше в къщата на баща си в провинцията. В този случай баща му го нямаше и Джордж и сестра му бяха сами в къщата с прислужниците. Сестра му държеше кутия със скъпоценности в стаята си. Преувеличени слухове за тяхната стойност бяха достигнали до ушите на неколцина предприемчиви крадци, които веднага си бяха съставили план за това как да ги придобият. Малко момче, предварително скрито в къщата, бе отворило един прозорец и точно в полунощ едър мъж, събут по чорапи, бе успял да се прокрадне до втория етаж и вече посягаше към вратата на Кейт Вавасор, когато бе нападнат в тъмното от невъоръжения и облечен само по пижама Джордж Вавасор. Минаха два часа, преди ужасените жени да успеят да доведат мъже в къщата. Лицето на Джордж бе разпорено от окото до долната челюст с длето или някакъв друг инструмент за влизане с взлом. Но самият взломаджия беше мъртъв. Джордж бе измъкнал инструмента от ръцете му и бе забил парчето стомана в гърлото му. Малкото момче бе избягало, отнасяйки със себе си два шилинга и три пенса, които Кейт бе оставила на лавицата над камината във всекидневната.
Джордж Вавасор бе доста нисък, но добре сложен, с малки ръце и крака, но широк в гърдите и силен в ставите. Беше изкусен и неуморен ездач и мъжете, които го познаваха добре, твърдяха, че може да се дуелира с шпага и да стреля с пистолет, което малцина умееха в тези мирни времена. След създаването на Доброволческия отряд13, той бе станал капитан и бе спечелил няколко награди за стрелба с пушка в Уимбълдън.
Такъв бе животът на Джордж Вавасор, такъв бе неговият характер и такъв бе неговият външен вид. Винаги бе живял сам в Лондон и продължаваше да живее по този начин, въпреки че в момента прекарваше доста време в компанията на сестра си, дошла в града с една своя леля, която също носеше името Вавасор и с която читателят, ако прояви малко търпение, ще се запознае по-късно. Надявам се, че читателят ще прояви търпение, защото от всички представители на рода Вавасор госпожа Гринаул несъмнено бе най-интересният. Но истинският дом на Кейт Вавасор беше къщата на дядо й в Уестморланд.
Вечерта, преди да заминат за Швейцария Джордж и Кейт изминаха пеша разстоянието от улица „Кралица Ан“, където бяха вечеряли с Алис, до къщата на госпожа Гринаул. Бяха уточнили всички детайли по отношение на багажа, часа на тръгване и маршрута през първите няколко дни на екскурзията, а общата кесия бе поверена на Джордж. Бяха изчели онази част от писмото на господин Грей, отнасяща се за поганците и чашите с вода, и бяха приели забележките му с чувство за хумор.
— Ще се постарая да ви осигуря студена вода — бе казал Джордж, — но що се отнася до закуската, надявам се, че няма да ме измъчвате с прекалено ранобудие. Когато хора отиват някъде за удоволствие, значи трябва да има удоволствие.
Брат и сестра изминаха две или три пресечки в пълно мълчание, след което Кейт зададе въпрос.
— Джордж, чудя се какви са истинските ти желания по отношение на Алис?
— Да не настоява да закусваме прекалено рано, докато сме в чужбина.
— Това означава да държа езика си зад зъбите, разбира се.
— Не означава това.
— Значи означава, че ти възнамеряваш да държиш езика си зад зъбите.
— Не означава и това.
— Тогава какво означава?
