Алис се чувстваше безкрайно щастлива, опитвайки се да задоволи всяка една прищявка на своя братовчед, може би дори по-щастлива, отколкото ако той се бе държал като неин роб. Двете с Кейт бяха сключили безгласно споразумение да го глезят с удобства, а повечето момичета предпочитат да глезят някой мъж, отколкото да бъдат глезени от мъже. Той се отдаде на ролята си на деспот с добро чувство, изисквайки много, но винаги в разумни граници. И винаги бе забавен, според Алис, без да полага усилия за това. Но когато показват най-доброто от себе си, хората рядко правят това без усилия. Ако става дума за нещо, което човекът взима присърце, усилието ще бъде приятно и ще остане скрито, но това не означава, че няма да го има. В момента Джордж Вавасор даваше всичко от себе си, за да забавлява своята братовчедка.
Една вечер седяха на терасата на хотелската си стая в Базел, която предлагаше прекрасна гледка към Рейн и бе отворена за всички на етажа, но в същото време бе достатъчно просторна, за да могат гостите да се уединяват на малки групички. Бързата и широка река течеше отдолу, минавайки под моста, който я пресичаше съвсем наблизо, и понеже вечерта бе лятна, от време на време чуваха силни викове, идващи от плувци, наслаждаващи се на бързината на течението. Тримата се бяха усамотили в единия край на терасата, насядали около малка масичка, върху която бе сервирано кафе, а както винаги в устата на Джордж димеше пура.
— Почти свърши — обяви той след няколко минути тишина.
— И беше много успешна, нали? — отвърна Кейт. — С изключение на парите, разбира се. Разорена съм.
— Ще ти възстановя парите до последното пени — рече Джордж.
— Няма да ти позволя — отсече Кейт. — Аз съм разорена, но ти си още по-разорен. Всъщност какво значение има? Насладихме се на цели шест седмици щастие и разорението си струваше. Не мислиш ли така, Алис? Не би ли казала, че си изкарахме страхотно?
— Мисля, че си изкарахме много добре. Насладих се напълно на тези шест седмици.
„А сега трябва да се върнеш вкъщи при Джон Грей и Кеймбриджшир. Нищо чудно, че си изпаднала в меланхолия“. Тази мисъл мина през главата на Кейт, но този път тя не я изрече на глас.
— Много мило от твоя страна, Алис — рече Кейт. — Нали, Джордж? Харесвам хора, които изразяват одобрение и похвала от сърце.
— Но аз хваля и одобрявам себе си.
— Харесвам хора, които хвалят и одобряват себе си от сърце. Не че двамата с Джордж не сме ти благодарни за комплимента. Готови сме да признаем, че дължим почти всичко на теб, нали така, Джордж?
— Аз не съм готов — заяви брат й.
— Е, аз съм! И очаквам добри думи в отговор. Нито веднъж не се разсърдих, нали, Алис?
— Да, нито веднъж не се разсърди. Рядко се сърдиш, но често си жестока.
— Нито веднъж не съм била жестока… Джордж също не е бил.
— Той щеше да бъде най-неблагодарният мъж на света, ако бе проявил жестокост към нас — отвърна Алис. — Откакто заминахме не сме правили нищо друго, освен да му слугуваме, досущ като онази карикатура в „Пънч“16 на младия джентълмен, заобиколен от дванайсетте дами.
— А сега ще се прибере вкъщи, където ще трябва сам да се грижи за себе си. Горкият! Наистина те съжалявам, Джордж.
— Не е вярно. Не ме съжаляваш. Алис също не ме съжалява. Всички момичета си мислят, че лондонският ерген води най-безгрижното съществувание на света. Именно затова постоянно се опитват да сложат край на неговото безгрижие.
— Завистта е нещото, което ни кара да искаме да се женим, а не любовта — обяви Кейт.
— В повечето случаи става дума за рогатия под някаква форма — отвърна той. — Мъжът възприема брака като нещо зло от самото начало.
— Невинаги — възрази Алис.
— Почти винаги. Но въпреки това го прави. За мъжа бракът е като пиенето на очистително — съгласяваш се, защото иначе ще стане по-лошо. Никой мъж не обича да му вадят зъби, но всеки го прави, а онези, които отлагат прекалено дълго, страдат още повече.
— Харесвам философията на Джордж — рече Кейт, ставайки от стола си. — Язвителна е, но има приятен киселинен привкус. И всички знаем, че не означава нищо. Алис, качвам се горе, за да започна събирането на багажа.
— Ще дойда с теб, скъпа.
— Недей. Всъщност единствената причина да вляза в стаята на брат си е моята убеденост, че той няма да прибере нито едно нещо както трябва. Ще съберем нашия багаж, когато се качим горе да си лягаме. Господарю Джордж, каквото разхвърляш тази вечер, ще трябва сам да подредиш на сутринта, защото ти обещавам, че няма да вляза в стаята ти в пет часа.
— Как мразя да върша неща толкова рано — отвърна Джордж.
— Ще се върна след малко — рече Кейт. — Предлагам после да минем за последно по моста и да си лягаме.
